Санитарката, която мете като царица 

Първата година не й стигнал бал, за да влезе в Медицинска академия. Втората – с 5,75 на биология и 5,50 на химия я скъсали на политическия. Чак на третата година с пълни шестици успяла да влезе в мечтаната специалност. Но не се отказала. И не се срамува да признае, че две години е работила като санитарка в „Пирогов“. Нито че след втория неуспешен опит в Медицинска академия записала един семестър в училището за медицински сестри. 

В „Пирогов“ имало една леля Фани, туркиня, санитарка. Красива, висока, горда жена, описва я Радина. „Минаваше от единия до другия край на коридора и го метеше като царица. Всички я уважаваха. От нея разбрах, че няма срамна професия. Че дори и да си чистач, ако го правиш с достойнство, ти ще си най-добрият в света. Каквото и да работиш, трябва да се стараеш да си най-добрият, само тогава работата ти няма да е срамна.“ 

Като студентка, прекъсвайки по майчинство, работила една година и в клиниката на проф. Александър Чирков. И разбрала, докато работила в там, че нищо не става без желязна дисциплина и ред. И досега смята Чирков за свой идол в организацията на лечебно заведение, оставил е дълбока следа в живота й, дал й възможност да види медицината от нейната най-добра страна. 

Когато завършила медицина, Радина започнала работа в Кардиологичния санаториум в Банкя. Но не било нейното. Мечтаела за малка специалност, свързана с красотата. И при първата възможност през 1992 г., вече бременна с дъщеря си, започнала да специализира дерматология. Било през лятото и всички заминали в отпуска, само младата д-р Денкова оставили на кабинет. Това било бойното й кръщение в специалността – преглеждала по 50-60 човека на ден. Като се върнала от отпуска, завеждащата я назначила на мястото на пенсионирана колежка, защото преценила, че се е справила повече от добре. Там, в Пета градска болница, Радина изкарала 10-15 години, като през последните няколко била завеждаща отделение. Като решили с брат си да правят своя клиника, всички й казвали, че е луда да напуска държавната си работа. Макар Радина да ръководела и свой малък частен бизнес под формата на козметично студио, докато била на държавна работа.

Бизнесът на красотата

Никой не вярвал, че д-р Ильо Стоянов и д-р Радина Денкова ще успеят с частната клиника за естетична медицина. Само тe били 100% сигурни от първата секунда, че са на прав път. Тя така е устроена – каквото и да започне, го започва с пълната увереност в успеха. И още нещо – не се оставя да мисли какво и колко ще спечели. Стъпка по стъпка си върви по пътя накъдето трябва, пък парите идват после, няма смисъл да се тревожи за тях. Като реванш за положените усилия.
В началото нямали пари с брат й, макар той да се бил върнал от чужбина. Намерили познати, които им повярвали и им станали съдружници, инвестирайки в проекта частна клиника. Няколко години работили здраво само двамата с Ильо. Културно се разделили със съдружниците си, изплатили им дела и започнали да работят заедно, но всеки за себе си, за да са си брат и сестра. До ден-днешен не са конкуренти, нямат конфликти в бизнеса, напротив - специалностите им се допълват, и се обичат, както са възпитани от родителите си. Само месец-два ги делят от откриването на нова, собствена сграда за клиниката (тъй като в момента за тяхната Aesthe Clinic са наели два етажа в сградата на хотел Вега) .

Да, спорове са имали. Радина е експанзивна, може да скочи и да каже всичко право в очите, но после бързо й минава и може да те разцелува. Може да се раздаде докрай за човек, влязъл в сърцето й. Но предаде ли я, го изхвърля оттам завинаги. С брат си обаче има толкова силна връзка, още по-силна сега, след като вече ги няма на тоя свят родителите им.

Случайни срещи, съдбовни срещи

Докато работела в „Пирогов“, Радина срещнала случайно бъдещата писателка Милена Фучеджиева. Докарали я тежко ранена в катастрофа, направо на парчета, в централна реанимация. Всички говорели за катастрофата, в която умрял приятелят й, синът на режисьора Въло Радев. Радина гледала как бледото момиче с червени коси се бори за живота си, на всичкото отгоре след четири дни се разбрало, че е и бременно. И всякак искала да помогне на това крехко създание на нейните години. „Явно съм искала да й направя и впечатление, защото й занесох книга за четене, „Параграф 22“. Представяш ли си! На човек, който едвам помръдва и се бори за оцеляването си, аз да занеса тази книга, която наистина току-що бях прочела и много ме беше впечатлила. Милена не го помни това, но у мен тази среща е оставила много ярка следа.“