Какви са границите?

СЗО направи прецизни изследвания в дълъг период и те дадоха рамките на умерената употреба на алкохол. Количеството и честотата са от голямо значение. Приема се, че за мъжете количеството на употреба е 21 стандартни питиета седмично, а за дамите – 14, и това е максимално допустимата граница. Стандартното питие е условна единица, която се приравнява на 20 мл концентрат, на чаша вино или на малка халба бира. Ако се премине границата, това е прескачане в рисковата и увреждаща здравето консумация. Другият критерий е честотата, който показва, че ако има консумация повече от 4 пъти в седмицата, това също е рискова зона, независимо от количеството. Ако в седмицата имате повече дни, в които пиете, отколкото тези, в които не пиете, вече би трябвало да се замислите.

В случая не говорим за алкохолна зависимост, а за увреждащо пиене?

Говорим за това, че когато човек има такъв маниер на употреба, рискът да развие тежки хронични заболявания в средата на зрялата си възраст – 40-50 години, когато трябва да е здрав и активен, рязко се повишава.

Има хора, които през седмицата не пият, но в петък и събота „избиват стреса“. Това проблемно пиене ли е?

Това е друг типичен маниер на проблемно пиене. Ако отидем към дамския модел на употреба, ще видим, че напрежението, стресът, разочарованието, депресията или потиснатостта, т.е. емоционалните фактори и психичната нестабилност стават определящи. Първо се споделя житейски проблем или труден етап в живота на чаша вино с приятелка, а после чашата става приятелка. Богатите и успели хора са подложени на неимоверни нива на стрес, рискове, залози и изразходват много повече психична енергия. При разочарование или трудни моменти алкохолът лесно идва като утеха и става опората, която помага да се премине през кризата. Когато отключващите фактори са емоционални, лесно може да се стигне до пристрастяване.

Значи алкохолът не помага за преодоляване на временни емоционални кризи?

Напротив, той помага да се притъпи неприятното усещане, да може да сподели човек и да намали дискомфорта за момента. Но така неусетно може да се превърне в модел за справяне с кризите и с емоционалните неблагополучия.

За колко време може да се създаде такъв устойчив модел?

За съжаление относително бързо. Ние говорихме за прекомерното пиене, което води до телесни увреждания, а сега – за моделите ни за справяне с психичното напрежение, със света в нас и около нас. Когато алкохолът стане средство, което компенсира нашата неспособност да го направим чрез волята, характера или чрез външна подкрепа, това вече е стъпка към пристрастяването. Алкохолът става проблем от психично естество, което е всъщност алкохолната болест или пристрастяването въобще.

Има ли индикации, които да подскажат за проблема?

Те са видими и осезаеми за най-близките хора, но и за самия човек. Съвременната подходяща реакция е да се потърси професионална консултация. Ако се влезе в такъв модел, значи има лична житейска емоционална криза, която изисква много повече ресурс да бъде преодоляна, отколкото да мислим, че волята да спреш пиенето е определяща. 

Трябва ли тогава окончателно да се спре алкохолът?

Не винаги. Само при тежките напреднали степени на алкохолната болест контролът е загубен до такава степен, че е невъзвратим. За голяма част от хората, които клинично попадат в категорията алкохолна болест, е възможно контролът да се възстанови и да се развие до степен, че да не е задължително алкохолната употреба да бъде преустановена. Голяма част от пациентите на клиниката ни могат да постигнат контролирано, социално и неувреждащо пиене. Работим с тях точно в тази посока с комплекс от медикаментозно лечение и психотерапевтични подходи, като на първо място е мотивационната терапия. Преди време нямаше ефективни методи и в професионалните среди присъстваше мнението, че няма излекуван алкохолик. Фокусът бе върху принудителното лечение. Мисленето, че затварянето някъде ще разреши вътрешните проблеми на човека, е доста ретроградно. Съвременните подходи търсят ресурса на личността и когато той е запазен, може да се постигне добър терапевтичен ефект.

Холивудски звезди периодично влизат в рехабилитационни клиники. Това помага ли?

Да се мисли, че изолацията в луксозен ризорт решава психичните и емоционалните проблеми, е принципно неправилно. Съвременните подходи са свързани с това човек да бъде подпомогнат да развие своите личностни качества, възможности и ресурси в нормалната естествена среда, където протича животът му.