Музика

Говорим на фона на сонатите на Бетовен. Бащата на Илияна пък й отваря вратите на вълшебния свят на музиката. През смях тя си спомня петъчните вечери, прекарани на малко столче пред радиото, разположено върху високия бюфет. Програмата е Христо Ботев с редовната си рубрика „На живо от операта“. Три часа опера е голямо изпитание за едно малко дете. Тайната да поддържа интереса на дъщеря си бащата намира в четенето на либретата. Така гласовете добиват и образи. Това е единственият задължителен ритуал във взаимоотношенията с бащата, който е бил широко скроен човек, с неавторитарни методи на възпитание. „Никога и за нищо не ми се караше и имаше отговор на всички въпроси. Моят пръв гугъл.“ Днес му е безкрайно благодарна за това, което й е дал като безценен капитал.

Лебедово езеро

Малката Илияна тръгва на балет четиригодишна. Иска да стане Мая Плисецкая. На осем години слага пачка и палци за първи път. Щастието е неописуемо. Въпреки че има талант, майка й прекъсва мечтите, като не й позволява да замине да учи балет в Берлин, за където има предложение. Но остава интересът към това изкуство. „Щастлива съм, че покрай служебните ми пътувания мога да посетя понякога представления на световни сцени като Скалата или Парижката опера. Спектаклите са наистина изумителни – пищни и много красиви.“

Слоу моушън

Питам за автора, който тя спомена неколкократно в разговора – Насим Талеб. Автор, препоръчан от сина й Антони. „Признателна съм му за това!“ Започва да го чете, след като разбира, че е математик. За нея интелигентни могат да бъдат само мъже, които владеят тази наука, като баща й. „Черният лебед“ на Талеб намира за най-трудната книга за четене. „Иска препрочитане отново и отново. Обърна представите ми за организацията на света. Аз искам да има съдба, някой да се е погрижил какво ще ми се случи, да имам упование, вяра в нещо. Талеб казва, че повечето неща са черен лебед, случайни събития и че дори ние самите сме случайни събития. Много ми допада начинът, по който защитава тезите си. Настандартен, нов, провокиращ“.

С магията на словото Илияна се среща за първи път в разказите на майката на своята майка, жена с житейска история, достойна за хорър филм. Към нейните истории се прибавят и тези на религиозни теми, както и езически свят, населен с мъртъвци, които възкръсват, вампирясват, духове, които се разхождат бездомни, или дяволи, които танцуват и те тормозят, ако не вярваш твърдо и не си носиш кръста на гърдите си, както изисква баба й.
Дядо й Алипий пък я учи на първите букви и не се уморява да й чете на глас „и още една приказка“. Силата на изящното слово открива сякаш случайно в скучен час по граматичен разбор. Изречението, което новата учителка по български език написва на черната дъска, е: „Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак“. „Моето просветление! Човек никога не знае кога ще го споходи“.

Личен прочит

Често когато ходи пеша из центъра на София, Илияна получава комплименти за стила си. Но най-прекрасният комплимент за себе си е чула в Китай – че е „светлина“. Макар че ако я познаваха в работата й, китайците биха я нарекли „огън“. Често я определят като една от най-елегантните българки, получавала е и награди в тази посока. Тя не е съвсем съгласна с това клише: „Бих казала, че имам характер в облеклото си. Той е видим, каквото и да сложа, а аз експериментирам много. Има нещо свързващо и в най-противоположните комбинации. Бих го нарекла личен почерк или личен прочит на модата. Това е индивидуализацията на дрехите – стилът, начинът, по който интерпретираш. Отнася се за всичко: какво четеш, кои са приятелите ти, каква е житейската ти философия“.

Част от тайната на нейната красота и изумителна форма е в дисциплината, с която Илияна спортува – има стая за йога в дома си, тича почти всеки ден, кара ски, плува, катери планини. Тя едва ли би нарекла спорта част от всекидневната си дисциплина, за нея е по-скоро една стара любов, с която никога не се разделя.

„С йога се срещнах буквално на пътя, по време на едно пътуване до Индия. Имаше образа на рекламна брошура и се видяхме точно миг преди да скоча в бездната на пълното отчаяние в много тежък момент от живота ми. Съдба? Получих упование, това е сигурно. Минаха години от тогава. Практикувам, без да съм успяла да отида надълбоко в медитативните практики, но както казва моят гуру, всичко има смисъл – ако съм успяла да се концентрирам, е добре, ако не – пак е добре. Важното е да осъзнаеш какво правиш. Осъзнаването като основополагащо начало на всичко, което правиш. Няма формула в йога. Пътят е строго индивидуален. Не покриваш ничии критерии. Не се надпреварваш с никого. Всеки ден нещо правиш по-добре от предходния. Или пък не“.

Финални кадри

Питам Илияна с какво се е променила през годините. „С годините егото намалява. По-малко важно става какво мислят хората за теб, тъй като няма значение за това кой си ти. Важно е ти какво даваш на другите, защото то има значение. Възрастта дава свобода. Освобождаваш се от собствените си табута и предразсъдъци, от оковите на стереотипи и канони, които следваш по инерция. Насочваш вниманието навътре в себе си. Ставаш отворен за превъплъщенията си. Да провокираш себе си, да се опознаеш, да разгърнеш нови страни, това ми е интересно сега. Днес няма нещо, което не бих облякла например. Мога да сложа мини, да нося клин или мрежести чорапи. Правя неща, които са били забранени и върху тях съм изграждала личността си. Мога да казвам „обичам те“ без страх. Възрастта носи мъдрост. Грешките, които правим, наричаме опит. Опитът носи познание. Познанието – мъдрост. Мъдростта – спокойствие и разширен хоризонт. С годините разбираш, че наистина животът има измерение само в сегашно време. Ценно“.