Лейди boss

Илияна управлява екип от над 500 души. „За мен е важно хората да се научат да поемат отговорност за решенията, които вземат. Да открия техните скрити таланти, да им дам предизвикателства, които отговарят на техните качества. Така те са напълно мотивирани в работата си. Ключовият момент е да разбера кой в какво е най-добър, за да могат да се развиват силните му страни“.

Партньорите

Партньорите й я определят като „hard“. Смее се. Разказва за първия си бизнес контакт с швейцарската фирма Bally. От телефонната централа я прехвърляли от един на друг. Последният уточняващ въпрос е: „А имате ли пари за билет?“ Да. Тогава елате! „Бях някаква екзотична птица от България, която те свързваха с... Букурещ! Не вярвах, че хоризонтът може да бъде толкова ограничен и пропагандата толкова силна. Смятаха, че сме аборигени. И с това трябваше да се боря.“ Успява. Сключен е първият франчайзингов договор в България – с Bally. Отворен е първият луксозен магазин в София. Годината е 1994.

Те са любимата част от работата на Илияна. „Ако мога да предам на тях моето вдъхновение от това, което правя, съм много щастлива. За мен е важно да стоя близо до клиентите си, да чуя мнения, желания, настроения, очаквания, критики. Над 20 години градим доверие, хората знаят, че сме професионалисти, доверяват ни се, следват ни. Това е най-голямото професионално удовлетворение.“ Вероятно и затова тя прие предизвикателството да позира пред камерата ни в дрехи на марките, които внася – за да покаже как е необходима щипка дързост, за да се промени визията, как нямат значение условностите и предразсъдъците, а само критериите за красиво, за изисканост, за стил. Неща, които се създават и възпитават у всеки човек.

Да върнем лентата назад

Едно малко момиченце с колосана синя рокличка и с голям куфар слиза от софийския автобус на провинциална автогара, за да гостува на своята баба Яна, чието име носи. Като във филм на Саура на прага я очакват три баби – жрици на съдбата, които достолепно седят пред портата на двора и подреждат местния бит: кой, къде, какво, с кого. Този триумвират орисва детето: „Адвокат ще стане!“ Решението е взето, след като – спомня си Илияна – „направих първата спонтанна пледоария в защита на наша братовчедка и двете й деца срещу мъжа й, местен пияница, който не само бе профукал парите си в хоремага, но беше проявил и агресия. Аз говорех, говорех, а човекът плачеше със сълзи. Драматичен момент. И за него, и за мен, защото аз вече знаех, че носи голямо удовлетворение да се бориш за доброто и справедливото. От 5-годишна възраст датират първите ми упражнения по лингвистика, стилистика, диалектика и изкуството на красноречието. Прочух се в квартала, практикувах про боно. Двадесет години след това аз още вървях по предначертания ми път. С блеснал поглед се носех към светлото ми юридическо бъдеще.“ (Смее се.)
Детската мечта, обаче, не се сбъдва.

Прясно омъжена, Илияна заминава за Западна (тогава) Германия, където работи мъжът й. Нов свят, който променя светогледа и хоризонта й коренно. Мюнхен, където живее, с времето се превръща в мястото, „към което непрекъснато се връщам и с което са свързани най-съдбовните мигове в живота ми. Там родих сина си Антони (депутатът Антони Тренчев) и познах най-великото щастие – майчинството. Трансформацията, свързана с това чудо, е несравнима.“

В паузата

Разговаряме, а на масата помежду ни до кутийка с черен шоколад погледът ми спира на рецепта и шишенце с хапчета. Илияна улавя посоката, в която гледам, и се усмихва: „Това е поканата от последното ревю на Moschino. Рецепта и приложен флакон с дражета бонбони Moschino! Погледни само колко е оригинално! И вярно! Модата e ежедневната доза хапче за добро настроение и любов.“

Ван Гог и Андо Хирошиге

Върху масата лежи и една книга за Хирошиге – японският пейзажист, вдъхновителят на френските импресионисти. Отварянето на книгата е ритуал, свещенодейстие. Луксозно издание с корици от бамбук, двойно прегънати листа с прословутите 100 токийски пейзажа на Хирошиге, подшити с копринени конци. „Истинска находка, нали? Открих го в Парижката пинакотека, мое много любимо място, на една сравнителна изложба на Ван Гог. Той е интерпретирал някои от пейзажите. Бил е запленен от Япония и от японското изкуство“.