Винарството, както вече изяснихме, е в кръвта на Любен, но истината е, че през комунизма семейната традиция е прекъсната. Той започва да прави вино в Калифорния заедно с други 7-8 капиталисти (от неговата уста думата звучи особено гордо) – около 15 000 бутилки годишно, само за собствено ползване, сиреч изпиване. В имението си край Дунав прави 40 000 бутилки годишно, но продължава да сади лозя. Само през първата година, в която произвежда вино – 2012-а, печели 13 медала. Има златни и сребърни медали от Брюксел, Сан Франциско, Германия и Виена за червените си вина, прави още розета и едни хубави ракии, с които иска да запознае и американците под името „бърбън раки“. Всичките са с марката „Седем поколения“, разбирай винопроизводители, от които той е петото. Шестото е племенникът му Боян, който поема бизнеса в България, а за седмото има много кандидати, но още не са узрели, усмихва се Любен, който има едно особено... капиталистическо чувство за хумор. Двамата с Джо обичат червените вина, смятат, че те правят вечерята по-вкусна. Интересното е, че и майката на Любен Рабчев, която е на патриаршеските 97 години, всеки ден изпива по две чаши. Когато питаме от кое вино пие, той отговаря – от хубавото. Майката на Любен може да видите на етикета на вината от „Седем поколения“ – архивна снимка от 1941 г. Тя, още младо момиче, се подава от прозореца на фамилната къща, а на снимката са също нейният баща и дядо.

И така, Любен е вече истински капиталист в Щатите, когато решава, че ще се върне, за да прави бизнес в България. 45 години по-късно. Причината – кръвта вода не става. „И птиците, и рибите се връщат да умрат, където са родени – казва Любен Рабчев. – Нямам време да се бавя. Много време си мислех, че България и Америка сега вървят една към друга, но не, заблуждавал съм се. Никога България няма да стане Америка. И десет Клинтъновци да дойдат с леви разбирания, Америка е на капиталистите. Много българи емигранти ме питат дали да се върнат. Отговарям им: първо, трябва да си oптимист, второ, да имаш някакви пари и трето, да си търпелив. Ако изпълниш тези три условия, животът в България може да бъде красив. На Джо нищо не й липсва тук, не можа да научи българския, защото й е много труден, аз й казвам, че затова е още по-щастлива.“

Джо е стопроцентова калифорнийка, родена е в Сан Диего, и когато се запознават, тя е служителка във фирма. Любен я окуражава да започне собствен бизнес и само през първия месец печели от фирмата си толкова, колкото е цялата й заплата за предишната година. Той е такъв, окуражител, „защото хората понякога имат нужда просто да им се каже, че водата не е толкова дълбока“. Като друго свое положително качество Любен Рабчев посочва ината. Много му помага за бизнеса в България, където, след като те спънат няколко пъти, се научаваш как да действаш.
След като открива библейската хубост на пейзажа край село Мечка, в местността, наречена Стълпище, през 2009 г. Любен Рабчев купува една поляна, отива при арх. Цвети Русинов и му казва, че иска да му проектира къща. Да е същата, каквато вече му е направил в Лас Вегас, но в умален мащаб 2:1. Прозорците, вратите и плочките са докарани от Щатите, част от мебелите са внос от Англия, някои са на 150 години. Асансьорът в луксозно изпълнение е със стъклени стени, защото, както казва Любен Рабчев, „аз съм малко клаустрофоб“.

Пред къщата има три басейна с раци, сомове и шарани в тях. Оттам и от дневния улов на местните рибари се захранват ресторантите на хотела „Седем поколения“. В менюто, наред с класическа рибена супа, печени пъдпъдъци, фантастична телешка опашка и осо буко, има и салата „Джо“ с кашкавал, кисело мляко и майонеза. Кухнята е на много високо ниво, има и редки дунавски риби, деликатесни ястия с раци и хайвер. Когато са в България, собствениците почти всекидневно дегустират качеството й. Както казва Любен Рабчев – кухнята в къщата им е за гости, имащи желание да демонстрират кулинарните си способности.

Идеята за хотелския комплекс с ресторанта и винарската изба идва на по-късен етап със закупуването на още и още подивели земи в съседство. Докато строи хотела, Любен се поуплашва – кой ще дойде тук? Сега му се налага да мисли как да го разшири, единайсетте стаи се оказват абсолютно недостатъчни за интереса към него. Мястото е особено популярно за сватби – 80 годишно. Още отсега за догодина са заявени 20 сватбени тържества, за които има специален ивент център с ресторант. През топлото време гостите ползват открит инфинити басейн, който прелива в крайдунавския пейзаж, комари дори и тогава няма заради системата „Блек хоук“. За риболов и разходка по Дунав на разположение са яхта и моторни лодки.

Аз съм строител, винар, агроном, хотелиер и ресторантьор, изрежда Любен Рабчев. Занимава се с изграждане и на екопътеки, сега разчиства останки на римска крепост наблизо. Наскоро на гости му бил друг успял в Америка българин – Игнат Канев, който тъкмо станал на 90. Говорили си, че разбиранията им как се прави бизнес си приличат. Любен Рабчев го формулира като: честност, честност и честност! Да си фокусиран върху това, което правиш, а не да се разпиляваш върху двеста неща. И да помниш: машините са машини. На тях им трябват хора. Затова най-важното в бизнеса е да спечелиш сърцата на хората, като им покажеш, че правят нещо прекрасно, включително за себе си.

„Дъщеря ми пое моя бизнес в Щатите изключително успешно“ – е равносметката на Любен. Той знае какво му е дала Америка, но казва, че във Вегас на тях двамата с Джо им липсват разнообразната природа и спокойствието.

„На къщата ми в Лас Вегас има огромен балкон към звездите. Тук, в Стълпище, на покрива на другата ми къща и на хотелския комплекс „Седем поколения“, се извисяват кули обсерватории. Обичам вечер да гледам звездите и да си нашепвам, че са мои. В Лос Анджелис не мога да видя нищо друго, освен Голямата мечка. В Лас Вегас звездите са повече, но не толкова, колкото в Стълпище. Тук виждаш всичките на небето даже и без телескоп, а Млечният път трепти и те вика... Когато е хубаво времето, се качвам горе всяка вечер. Виждам падащите звезди и чувам как другите пристъпват по Млечния път. Сякаш говоря с Бога.“ Това пише Любен Рабчев в края на автобиографичната си книга „От Калифорния до Стълпище“, където казва, че е открил своята стълба към небето.