Стълба към небето

Издига край Дунав българинът от Калифорния Любен Рабчев

Адриана Попова, Елка Влаховска 26 December 2016

Любен Рабчев със съпругата си Джо

Снимка: Светослав Караджов

Библейската красота на меките хълмове прелива към Дунав, който се точи като сребърна нишка в далечината. Гледката от имението „Седем поколения“ на Любен Рабчев, българския милионер от Калифорния, подкосява краката не по-зле от неговото кюве 2012, спечелило наскоро златен медал на престижното състезание AWC във Виена.

Седим с Любен Рабчев на терасата на къщата му в имението край село Мечка, на двайсетина километра от Русе, слънцето играе на криеница с облаците, излезли като изпод четката на импресионист. Остават му още няколко седмици в България, преди с жена му Джо да се приберат в къщата им в Лас Вегас за зимата.

Едва ли, когато през 1968 година Любен бяга от комунизма, скрит във влака от Загреб за Мюнхен, си е представял, че след повече от половин век ще прекарва летата си в България, в собствено имение, ширнало се върху 1500 дка с първокласни лозя, овощни градини, с хотел и винарна.

Във влака Любен е с бременната си приятелка, по-късно и негова жена Ана. Двамата са свити сред електрическите инсталации в кухина над тоалетната, която е два на два, като гроб, както ще напише той в автобиографичната си книга „От Калифорния до Стълпище“. Добре че са слаби. Седем-осем часа не ядат, не пият, не помръдват. Това е четвъртият опит на Любен да избяга на Запад, най-накрая успява. И докато чака в ареста да бъде транспортиран до австрийски емигрантски лагер, е щастлив. В затвора!

Още от малък знае, че няма да остане в България, защото тук не може да осъществи мечтите си. Семейството му е белязано като народни врагове след преврата на девети септември. Двамата му дядовци преди това били най-големите винари в Бяла черква. Единият правел масово вино за германската армия, другият произвеждал качествени, скъпи вина и ги продавал на елитни заведения в София. Традицията на винопроизводство е поставена от прапрадядото Илия, който през 1878 г. отива да учи винарство във Франция. От детството си Любен е запленен от снимките на евкалиптови дървета и небостъргачи в книга за Америка, която единият му дядо разглеждал уж тайно у дома. Така че когато в лагера край Виена трябва да реши къде иска да отиде, той не се колебае – Америка. С Ана събират целия си багаж в малко куфарче и заедно с дъщеря им Албена, която се ражда в лагера, се качват на самолет за Щатите. Заселват се в малко градче в Ню Джърси, населено предимно с руски емигранти.

автобиографичната книга на Любен Рабчев, ИК „Колибри“
С никаквия си английски Любен се чувства тук в по-познати води. Първия път, когато влиза в американски супермаркет, изпада в шок... Но постепенно свиква, че е в най-богатата държава в света, и започва да играе по правилата й. Тръгва от най-ниското стъпало като работник във фабрика. Поема извънредни смени и пести, пести. Казват му, че е money hungry – гладен за пари, за него това е комплимент. Пести и мисли как да успее. Купува западнала бензиностанция и я разработва, започва да ремонтира коли, оттам му идва идеята да продава евтино авточасти. За три години магазините стават шест. Купува първата си къща с плувен басейн. После и яхта. За осем години открива нови 16 магазина, които продава на голяма корпорация, и се мести в Калифорния. Захваща се със строително предприемачество.

Истински забогатява от производство на пластмасови опаковки. Има фабрики в Калифорния, Кентъки, Мексико и Чили с 1100 работници, 80 от тях българи. „Около 90-а година, след събитията в България, в Калифорния пристигнаха много българи емигранти. Една част смятаха, че след като са победили комунизма и са дошли в Америка, някой трябва да ги храни. Каква е тази тежка работа, питаха“, спомня си Любен Рабчев. Самият той е човек на действието и никак не обича да си губи времето в празни приказки. Ако говори с вас, ще ви запише името в тетрадка – за да се знае. Не прощава на хората, които кръшкат от работа, дори това да са собствените му внуци. Любен разказва, че миналото лято тримата – най-големият е на 21 – били в България. По цяла нощ играели на „Майнкрафт“. През деня не можеш да ги събудиш, възмущава се дядо им. Тази година не им платил самолетните билети да дойдат. Как така ще бъдат тук, а няма да работят?

Любен е doer – човек, който прави нещата, казва и втората му жена Джо, с която той изглежда истински щастлив. Обръщението към нея неизменно е darling. Всяка сутрин в по-топлите сезони Джо отрязва още окъпани в росата рози от градината пред къщата им. 1500 розови храсти, които ухаят фантастично! После собственоръчно слага стръковете във вазите по масите в ресторанта на хотела в имението. „Срещнах Любен през 1989 година. Дъщеря му ми беше наемателка. Тя му казала, че трябва да ме види, защото сигурно ще ме хареса. Така че дъщерята на Любен ни беше сватовница. Той е много чаровен и силен мъж. Необикновен. Срещала съм много мъже в живота си, но не съм срещала друг с толкова силни убеждения. Не е от хората, които много говорят, той действа. Не ми поднася цветя, но ми прави комплименти и ме окуражава, кара ме да се чувствам добре, че съм такава, каквато съм“, разказва Джо, докато си говорим по женски. През това време Любен Doer Рабчев е отвлякъл мъжете от екипа ни в избата, където заедно с енолога Антон говорят надълго и нашироко как се прави добро вино. Мерло „Седем поколения“ например през юни спечели златен медал на Световния конкурс за вина в Сан Франциско – прецедент за българско вино.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР