Юлияна Антонова живее от години в Япония. На представянето на книгата й „Моши моши, Япония“ в клуб „Перото“ преди седмица имаше истински митинг – 400 души, поне 200 от тях се наредиха на огромната опашка за автографи. „Моши моши“ на японски означава както „ало, ало“, така и нещо като „Мога ли да ви помогна“. Книгата на Юлияна, тръгнала от нейните цветни и красиво написани постове във фейсбук, може да ни помогне да разберем тази островна държава, в която, по мое мнение, преди много векове са се заселили извънземни. Най-честата ми реакция, докато четях кратките разкази в книгата, беше: „Е не може да бъде!“ После ги четях наглас на мъжа ми и синовете ми и те също казваха: „Е не може да бъде“. Но можело. Всъщност предлагам трети възможен превод на заглавието - „Може, може, Япония“.

Юлияна Антонова продължава с интересните си фейсбук постове, иззад които може би наднича новата й книга, след като тази започна да се изчерпва скоростно. Ето един от тях, който публикуваме с нейно разрешение. Историята е от деня преди авторката й да излети за България за представянето на книгата си.

"Забелязах шапката му с неординерния надпис на нея. Стоеше усмихнат на една от най-оживените токийски улици. Държеше надпис пред гърдите си със същото съдържание.

“ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН?”

Спирам се до него: “И защо такъв начин си избрал?”

Усмихва ми се и отговаря: “Това е единственият ми свободен ден. Работих здраво, за да купя жилище. Имам вече. Състои се от две малки стаи. С южно изложение. Малка кола. И два велосипеда. Постоянна работа. С бонусите два пъти годишно, ще мога да я заведа да види родителите си, където и да живеят те”.

“Хубаво е това, ама все пак, не е ли по-добре да си влюбен в нея, да се обичате?”, продължавам аз.

“Господ е събирач”, отговаря той. Ако знаете колко пламък е вложил в сърцето ми!”

...знам ли? “По-лесно е да спреш дъжд, отколкото мъж, тръгнал да се жени”, поговорката ми идва наум с първите капки дъжд, докато се отдалечавам от един симпатяга без предразсъдъци. Мислено му пожелавам успех - не е като да си нямат и японците нашето “Господ е събирач”, може пък..."