Също като Стоян Радев, бащата на Богдан?

Кажи, няма ли съдба? Лошо ми стана, като разбрах, че и той е от Смолян. Перспективата пак да ходя там, с всичките завои – кошмар! На мен ми става лошо от завои, задължително трябва да пия хапче. Дори се оказа, че двамата със Стоян се познават, семействата им се познават...

Има издадени и два сборника с разкази и романи. В „Четвъртата власт“ се събрахме тримата – Стоян беше режисьор, Александър – сценарист, а аз – нали съм с връзки – играех в сериала. По това време с Александър вече живеехме заедно, а скоро след сериала забременях. Запознахме се по негова инициатива. Казах си: Боже господи, какво е това сега! Беше много настоятелен, упорстваше в продължение на шест месеца. После той ми каза, че ще дойде да ме гледа в представлението „Пиесата за бебето“ на Явор Гърдев, а там аз се разхождам по гащи, бебето суче от гърдите ми... (смях) Представям си какво си е помислил!

След края на спектакъла гледам един мъж, куцукайки, да се приближава към сцената с букет в ръка и вместо да мине по стълбичките отстрани, се набира на мускули и се качва директно на авансцената. После се оказа, че предишната вечер си бил разтеглил сухожилие на тренировка по айкидо, а и бил толкова притеснен, че въобще не видял друг начин да дойде при мен на сцената. И всъщност моят нов куц обожател изпитал най-жестоката болка в живота си, защото авансцената е висока метър и половина. Така се запознахме, а после започнахме да се срещаме, но мина много време преди въобще да се случи нещо между нас. Много дълго продължи това ухажване. Аз изчаквах, а неговата упоритост беше наистина... смолянска. Бавна, родопска настъпателност. Единствения път, когато съм го видяла да тича, бе при раждането на Бела, голямата му любов!

Звучи много романтично. Какво харесваш в него?

Той с много неща се е занимавал, много неща е учил. Българска филология, творческо писане, сега кара докторантура. Научи се да свири на кларинет, после на саксофон, защото искаше да изсвири на Бела за първия й рожден ден Happy Birthday, и го направи, сега може да свири много повече неща. Много се грижи за нея, ходят навсякъде заедно. За мен беше много важно, че Богдан го прие много бързо, направо веднага си осъществиха контакт.

Все още ли си такава домошарка?

Никъде не излизам, нито по заведения, нито по купони. И Александър е същият, най-много два пъти в годината да излезе. Ама къде да ходя, кажи ми! Ставрула обаче понякога отсича: „Хайде, първо на театър, после – дринк“. Но аз дринк не пия. Със Ставрула обаче мога да си отпусна душата до бира...

Ставрула?

Ставрула Елефтериаду, един от най-важните хора в живота ми. Май единствената гъркиня, с която поддържам връзка (Ана Пападопулу е с гръцки корени, дядо й е политически емигрант от Гърция). Познаваме се от 12 години, тя е кръстница на Бела. Ставрула е най-колоритният човек на света и се е заобиколила със себеподобни – кубинци, уругвайци, бедуини... Тя е нещо като енциклопедия на необикновеното. Завършила е археология и история на изкуството в Прага, работила е в галерия в Лондон. В момента се занимава с маркетинг рисърч. Тя е единственият човек, който може да ме изкара от вкъщи.

Не пия, защото се напивам. Хващало ме е дори от безалкохолна бира с 0,05% алкохол. Майка ми твърди, че страдам от липса на ензими, които да разграждат алкохола. Като бях студентка в НАТФИЗ, Мастера (Стефан Данаилов, чийто клас Ана е завършила – б.р.) ми викаше: Пийни малко, момиче, че ще ти дойде първата премиера и след като си кажеш няколко пъти наздраве с хората, ще се напиеш и ще станеш за резил. А и аз тогава бях една такава – само Стоян, друг мъж не поглеждах, не пуша, не пия... Както се казва в „С любовта шега не бива“ (изважда сценичния си глас): Наистина светица!

Като студентка моята колежка Теодора Духовникова, която е парти анимъл, понякога ме подхлъзваше да излизаме. Веднъж ме подхлъзна да ходим чак в Мексико. Каза ми: Ние със Стефан (съпругът на Теди – б.р.) и с други хора заминаваме за Мексико, ти идваш с нас, не ме интересува откъде ще намериш пари. Аз обаче на петия ден се разболях, вдигнах температура 40 градуса и Стефан трябваше на ръце да ме носи до една мексиканска болница. Не можах дори на плаж да отида. Теди също ми е много близка.

Това Мексико ли е най-далечното ти пътешествие?

Май да. Много исках да отида с майка ми в Индия някой път. Тя е ходила там вече много пъти. Майка ми е детски стоматолог, но от десет години се занимава с хомеопатия и вече има всички необходими дипломи. По тази линия ходи в Индия – в различни ашрами. Ходила е в най-големия ашрам – Ауровил. Учила е и при най-известния европейски хомеопат, който е грък – проф. Георгос/Джордж Витулкас. Тя е човек, който и на 80 години да стане, ще ходи на някакви курсове, обожава да се „ъпгрейдва“. Та когато тръгна за едно друго легендарно място – Акаша, където се съхраняват т.нар. хроники на света – аз много исках да отида с нея, но тогава пък забременях с Бела...

... и тя стана твоята Индия.

По-скоро моята Маймунландия (смях). Въпреки че не стигнах до Индия обаче, вкъщи имам много сувенири и амулети, които мама ми е носила през годините оттам. Например махало – камък на верижка, на което му задаваш въпрос и то ти отговаря, като се люлее настрани или напред-назад. Или едни специални Пазители на дома със знака на майката. Майка ми си е направила собствена компилация от различни религии и си я ползва и в това отношение аз приличам много на нея. У дома имаме и много икони, защото Александър държи на тях и с Бела редовно ходят на църква. Сестра ми пък ми подари китайски дракони, които са будистки символи и също ни пазят дома и семейството. Така че сме се подсигурили отвсякъде. Тройна защита, да му мислят злите!