На следващия ден констатираме, че освен от земеделие и животновъдство, брутният вътрешен продукт на Словения се формира и от пещерен туризъм. Опашките за влизане в пещерата Постойна са гигантски, паркингите – платени! – са задръстени от коли и автобуси. Билет за посещение струва средно 30 евро. Около входа на Постойна, където се влиза с открито влакче, гъмжи от ресторанти и магазини за сувенири, в които хитът е плюшен протеус – животинчето, обитаващо пещерата, наричано човешка риба, защото е нещо като слепок с крака. А иначе пещерата – освен че е мнооого дълга, не е кой знае колко по-интересна от нашите Ягодинска, Магурата, Дяволското гърло... Макар че откакто е отворена за посещения, е обходена от над 47 милиона души. Въпрос на мениджмънт на природните забележителности, какъвто ние нямаме.

Сега да ви кажа за Любляна – наистина град, който въпреки че е столица, става за живеене. Компактен, заобиколил хълма със средновековен замък (замъци в Словения дал Бог, наричат ги град и по пътищата има табели – град до град) и освежаван от река Любляница. В чест на трите реки в Словения – Любляница, Крка и Сава, е издигнат фонтан със статуи на речните богове. Не само защото е проектиран от италиански архитект, той леко напомня прочутия фонтан на площад Навона в Рим.

Разходка из централната част на града напълва очите с гледки на красиви фасади, площади и мостове – чудесно реставрирани и поддържани са и църквите, и операта. В бароковата францисканска църква до моста, съединяващ Стария и Новия град, попадаме на класически концерт. Покритият пазар е място, където фермери продават зеленчуци, сирена, колбаси и вино. Това прочуто словенско вино, което пробваме в ресторант Spajza, известен с най-добрата домашна кухня в града.

Храната в Словения съчетава кулинарни традиции от Балканите, Австрия и Италия. Но съм готова да се закълна, че правят най-вкусния бюрек. Дори в Истанбул или в Белград не могат да му съперничат на бюреците с месо, спанак или сирене.

По крайбрежната улица в Любляна е заведение до заведение за всеки вкус – има тапас барове, малки локали, кафенета, които постепенно се напълват и се оказва, че без резервация е трудно да поседнеш.  

Има две неща, по които Любляна прилича на Копенхаген – парка Тиволи и свободната територия, на която пребивават неформали като рокери, гейове, хипита, подобна на Кристияния. Но като цяло градът е пропит със своя фриволен и много далеч от северните ширини славянски дух, подчинен обаче на германска точност и подреденост в най-добрия смисъл на думата.