Маги Ангелова е позната като бивше гадже на Слави Трифонов, но по-известна с работата си като психолог. Завършила е психология в Софийския университет и клинична психология в Нов български университет. Повече от 10 години се занимава с индивидуална и семейна терапия. Работи за разрешаване на конфликти в двойката и във връзката родители-деца, помага за преодоляване на личностни психични блокажи, тревожни и натрапливи състояния. Консултира в областта на пренаталната психология и детското развитие. Прави обучения за психология на себепознанието и духовната мъдрост. Наскоро се върна от европейска обиколка, в която води семинари в Лондон, Рим, Виена, Барселона и Мадрид.
Избрахме да поговорим с нея за здравословните отношения между родители и деца.

Маги, според теб коя е най-често повтаряната грешка в отношенията на мъжа и жената, когато станат родители?

У нас често жената се фокусира изцяло върху детето и забравя да обръща внимание на мъжа си. Става по-критична и изискваща, пълна с повече очаквания, защото го е дарила с поколение. Или без да осъзнава, го превръща в дете, или го вижда като конкурент в любовта й към бебето. Много е важно мъжът да не бъде детрониран в ролята му на силен и значим до нас. Мъдрите жени се грижат за равновесието. Хубаво е от време на време въпреки умората си да казваме на мъжа си: Доверявам ти се за..., Обичам те за..., Моля те за... и Благодаря за...

Първо, да се замислят защо им го казва, второ, правилно е да му обяснят, че да, приятели са, но като по-големи от него те са и негови учители и че може да разчита на тях. Дете, което се чувства по-голямо от родителите си, не си изживява детството, не може да се отпусне да се поглези, да не знае, да греши, да поплаче. За да компенсира, може да започне да се чувства по-отговорно за другите. А когато порасне, ще му е трудно да помоли, да поиска, да бъде слабо, да се довери. Ще се страхува, че ще загуби любовта на другия, ако не поеме отговорност за него. Често такива деца, когато пораснат, превръщат партньора си в свое дете. Така се държат и децата, поели твърде много грижи за по-малките си братя и сестри.

Доколко е правилно по-големите деца да се грижат за по-малките?

Голямото дете не е поискало появата на малкото и не го е създало. Родителят не трябва да му прехвърля собствените си отговорности. Може да го предупреди, че ще има нужда от помощ, и да го моли за нея при нужда. Важно е да отделяме индивидуално време на всяко дете. Ценно е всяко да разбере своята различност и да чуе конкретно какви са силните му страни като личност, с какво то е ценно за родителите си. Важно е и всяко дете да си има свое пространство и място и да го учим да зачита пространството и вещите на другото. Да ги оставяме по-често да намират сами решение за конфликтите помежду си, а не да се намесваме и да вземаме нечия страна.

Как можем да накараме децата да ни чуват?

Хубаво е да сме търпеливи да повтаряме. Децата имат нужда точно както обичат да гледат едни и същи филми и да слушат една и съща приказка. Така затвърждават модели и заучават дадено поведение или вярване. Добре е да им позволим да ни се противопоставят понякога, да отстояват собственото си мнение и желание, без да се гневим и без да ги обиждаме. Хубаво е да усетят, че им се доверяваме.

Как да реагираме на гнева на децата?

Когато се разгневят, да им предложим да се успокоят и да поговорим. Ако продължават да се гневят, да им предложим да отидат в своята стая и да се освободят от тази емоция, защото докато са в нея, не могат да ни чуят. Повечето пъти децата плачат малко, самосъжаляват се. Може да си поритат играчките или да си поразхвърлят в стаята. Това успокоява процеса. Не е хубаво да режисираме всичко. Хубаво е да се научат да се справят с тези емоции сами. Ако започнем да им се месим и в това, ще станат още по-гневни. Обсъждането на ситуацията впоследствие е много важно, за да бъде доизчистен процесът.

До каква възраст е здравословно децата да спят с родителите си?

Хубаво е, ако детето спи при родителите си, между тях и него винаги да има някаква символична бариера. В началото то може да е в кошчето в тяхната спалня, но не постоянно на спалнята. Иначе връзката между майката и бащата като между мъж и жена се разклаща. Не могат да имат спокойно секс, нито интимност. Обслужват само детето, внимават за него, говорят за него. И ако са го допуснали, имат сериозен проблем. Самото дете не би искало те да губят връзката помежду си, но ако те не отстояват това си право, то „обсебва“ пространството. Мине ли една година, детето може да бъде подготвено за отделяне. Родителите обикновено се страхуват от реакцията му заради плача, с който изразява гнева си, но границите са много важни. Децата плачат и когато спрем да ги кърмим, когато им махаме памперса, когато не получават нещо или когато сме изнервени. Просто да го приемем. Когато детето плаче, го взимаме, успокояваме го и го връщаме в неговото легло. Изтощително е, но ще свикне и ще приеме новата ситуация.