Как ще коментираш собственик на заведение, който не допускаше в него деца, защото не разполага с детска площадка или кой да ги занимава. Тогава имаше доста обидени родители.

Не е хубаво да водим децата на място, където няма какво да правят. Това е насилие над тях. Да сложиш детето на един стол и да му кажеш да не мърда, е наказание. Когато го взима на ресторант, родителят трябва да избере място с пространство за тичане, градинка за игра или детски кът. Иначе как се чувства детето – възрастните му се карат, шефовете на ресторанта правят забележки, всичко го гледат лошо. То обира целия негатив. Не е ли естествено да иска да тича и да си играе?

Има различни теории. Според автори като Глен Доман най-големият потенциал за развитие е в първите три години. Тогава детето може да запомня най-голям обем от информация. Той се записва през емоциите му. Глен Доман и негови последователи твърдят, че от самото начало можем да учим детето на математика, на пространствено мислене, на букви, на думи, на език. Има специални упражнения за това и при създадена сигурна емоционална база между мама и дете то ще запаметява повече и ще израства по-будно. Има твърдения, че бебето запомня неща и в утробата на майката.

Тоест възпитанието на детето може да започне оттам?

Да. Майката може да му разказва, още докато е в корема й, за природата, за животните, за слънцето, за света тук. Как има ден и нощ, как то ще излезе в светлина. И да подготви раждането. Това е много фрустриращ момент за бебетата, първата доста сериозна критична травма в оцеляването. В един момент излизат в светло пространство с много шумове, а досега са били в тъмно и на тихо. Майката може да подготви бебето, говорейки му какво му предстои, какво ще срещне, кого ще види. Може да му разкаже за брат му, за сестра му – къде учат или как се забавляват, да му обясни, че те са дошли преди него. Да му казва, че го чака, че го пази в сърцето си, че ще го роди и през сърцето си. Да се обръща директно към бебето, че е желано, че е мислено, че още в корема й е идентичност. Дори и да не е такава, на едно ниво си е. След като стане на две – две и половина годинки може да започне да му говори по-интензивно на чужд език.

Има ли теми, на които родителите не е здравословно да разговарят с децата си? На каква възраст е добре да се говори за секс?

Сексът присъства при децата от ранна възраст. Детската мастурбация може да започне на три. Те могат да забележат половите си разлики пак по това време, когато тръгнат на градина. Когато попитат, може да им се обясни за разликата на половете, но според мен да се каже директно, че момчетата имат пенис, а момичетата – вагина. И ако се заинтересуват как се получават бебетата, да им се обясни, че първо хората се срещат като мъж и жена и като се влюбят, пожелават да бъдат заедно и стават семейство. Че при техните родители това се е случило точно така. Да им се каже, че мъжът и жената имат нужда от интимност и нежност, да се галят и се целуват. И когато вече е обяснена разликата в половете, родителят може да каже на детето, че от пениса на големия мъж излиза семенце и отива във вагината на майката, където има яйцеклетка, която прилича на къщичка. Семенцето влиза в тази къщичка. Те се свързват и образуват бебе. И тук да се спре, без да се конкретизира как семенцето достига дотам. Детето на по-ранна възраст на подсъзнателно ниво си ги напасва и знае, че някак си се свързват. Въпросът е достатъчно ясно да кажем истината, без детайли, за да запазим децата деца.

Кое е най-голямото ти изпитание с твоята дъщеря?

Аз имам много интересни опитности с нея. Много е мъдра. Например в един период много работех. Бях много изнервена и изморена и не ми се получаваше това, което правех. Един следобед на една площадка, взела съм я от градина, седя и присъствам само физически. Чувствам се напрегната и ми се иска да поговоря с дъщеря ми. Казвам: „Мамо, искам да те питам нещо, да ми кажеш твоето мнение.“ Разказвам, че работя върху нещо, но то не ми се получава. Тя вика: „Ми аз знам – проблемът ти е Господ.“ Питам: „Как така?“ А тя отговаря: „Аз всяка вечер му се моля да спреш да имаш толкова много работа и той чу. Не ти дава това в работата, за да може да си при мен.“ Викам: „Маме, знам, че много ти липсвам, но мога ли да те помоля да помолиш Господ да ми помогне за това нещо?“ А тя ми обясни: „Нали знаеш, че Господ е с бяла прозрачна дреха и има светещо кристално сърце. Когато ние сме свързани с него, всичко ще се случи добре. Обаче когато на нас, хората, това сърце ни е затворено, ние не можем да бъдем добре, защото сме прекъснали връзката с Господ.“

Ти ли си я научила на това?

Не. Тя ми каза: „Мамо, ти трябва да започнеш да се молиш. Но да се молиш по начин, по който никога не си се молила, защото твоето сърце е спряло да свети.“ Беше на 5 години. Дадох си сметка, че прекалено много слушам ума си и се притеснявам, страхувам се, рационализирам и анализирам. Спряла съм да се обръщам към ангели, архангели, към Господ, към душевността, към душата. От момента, в който стана от леглото, непрекъснато съм с телефона, в прагматичното. И тя ми даде много ценна обратна връзка за това. А уроците са ежедневни. Децата притежават универсална, вселенска духовна мъдрост, която се грижи за възстановяването на равновесието.