А как попаднахте в България?

На финала на пътуването на път към Истанбул пресякох границата на страната ви с Румъния. Исках да мина през Галата, да стъпя с един крак в Азия. Но ме очакваше изненада. Минах с лодка през Дунава при Видин. Тогава нямаше мост. Прекарах една нощ в хостел във Видин. Там се запознах с няколко студенти и успях да намеря общежитие, в което да преспя. Не си спомням точно как, но на финала на същата вечер купонясвах с три циганчета някъде в северната част на Монтана. Изкарахме много добре. Пекохме си скара, пяхме песни. Пихме по няколко ракии. На следващата сутрин се събудих с махмурлук насред поле. Приятелите ми от вечерта бяха все още там. Огледах се, намерих си вещите. Колелото ми, чантичката също, и паспортът, и парите ми – точно толкова, колкото трябваше да са. Бях изгубил само швейцарското си ножче. Пих кафе и продължих. Беше хубава неделна сутрин. Слънцето грееше, аз карах колело по тих провинциален път. Не си бях сложил каската. Носех я в багажника. Грешка! И... не знам какво се случи, но се свестих в болница в Монтана, тогава се казваше Михайловград. Главата ме болеше, ръцете и краката ми бяха в кръв. Едно семейство ме видяло да лежа край пътя в безсъзнание целият в кръв. Колелото ми било паднало на една страна. Пренесли ме в колата си, закарали ме в болница. Там прекарах два дни. Идваха да ме виждат и да ми носят храна. След втората нощ ме закараха у тях, за да ме запознаят с останалата част от семейството, и се грижеха за мен. След това ме закараха и до летището.

Нямаше нищо счупено по мен, но бях твърде наранен, за да продължа до Истанбул. Много ме болеше главата. След месец започнах работа. Сега отговарям за борда на директорите на „Ричмънд груп“, за инвеститорите, пиша доклади и анализи за холдинга. За „Ричмънд груп“ работят 29 хиляди души. Преди 10 години заедно с други наши конкуренти, като Tiffany Group, създадохме организация, сертифицираща всички продукти със злато и диаманти. В началото в нея членуваха 14 компании, свързани с диамантения поток и златото. Вече са 814 – от Америка, Европа, Китай, Япония. Въвеждаме високи стандарти за марките, водим политика за антикорупция, добра среда за производство, добър химически състав на златото, внимаваме за контрола върху производството, да не се използва детски труд. Купуваме злато и диаманти само от източници, които сме проучили.

Какво се случи с българското семейство, което ви спаси?

Със сина им си пишехме картички за Коледа и имейли. Той работи в София и тази вечер ще се видим за първи път от 23 години насам. Помнеше, че съм искал да отида в Истанбул, и предложи да се срещнем в турски ресторант. А баща му помнел колко притеснен съм бил, че съм си загубил швейцарското ножче по време на катастрофата, защото ми беше много полезно за пътуването. И ми хрумна да подаря на двамата швейцарски ножчета за техните лични приключения.

Виждам, че носите значка на Ротари клуб.

Да, следващата година ще бъда негов президент. Нивото е много високо. Настоящият е швейцарски дипломат с петдесетгодишна кариера, бивш посланик в Москва. В клуба ни членуват около 50 души. Имаме две цели: едната е да е мрежа от приятели, които се срещат на вечеря. Говорим за животите си и се опознаваме. Втората е благотворителност. От първото ни набиране на средства тази година имахме възможност да дадем около 50 000 долара в Ливан, с които да осигурим няколко хиляди палатки за бежанците от Сирия. Лозунгът на Ротари клуб по света е служене на другите. Ние всички имаме работа, семейства, но бихме искали да правим и нещо, което да служи на обществото. В Ротари клуб срещнах и новата ми приятелка. Тя е французойка. Живеем заедно в Женева. В ясни дни виждаме Монблан от балкона на апартамента ни.

Какво мислите за брекзита?

Бях шокиран и изненадан от това решение. Изгубих мечтата си за обединена Европа, която исках да видя при колоездачната си обиколка.