Баща ви е бил фоторепортер в „Кориере дела сера“. Кой е най-ценният съвет, който сте получили от него?

Когато бях в гимназията, ми беше много скучно. И вместо да ходя на училище, ходех на кино. Въобще не ми пукаше за Наполеон и някакви войни. Усмивките на Мерилин Монро и Бриджит Бардо ме очароваха много повече от усмивката на Мона Лиза. Когато разбра какво правя, баща ми реагира: „Имаш право – мисля, че филмите са много по-добро училище.“ Той разбра, че от филмите учех повече. За училище не ти трябва много ум. Прочиташ два пъти един учебник и си научил какво пише. Хората, които са добри в училище, са отегчителни.

Киното ли ви запали по снимането?

Не. Баща ми. А след това в училището ми в Цюрих имах велик учител по графичен дизайн.

Страхували ли сте се някога, че ще ядосате някого с работата си?

Виж, аз не търся консенсус. Не ми пука дали хората харесват моята работа или не. Не работя за наградата „Златен лъв“ в Кан. Обаче имам четири. Ха-ха-ха! Без въобще да ми пука за консенсус. Аз не правя нещата, за да ги хареса някой. Никога не ми е било проблем.

Разкажете повече за семейството си.

Женил съм се три пъти, имам шест деца от трите ми жени и четиринайсет внуци. И съм единственият от всички тях с италиански паспорт. Всички останали са французи, норвежци, англичани, шведи, германци. Доста съм попътувал и доста пътувам. Един от синовете ми – Роко, също учи изкуство, фотография и дизайн, но в момента работи за виното ми. Произвеждам червени вина и те са много успешни. Фамилията ми е такава, защото имаме земя в Тоскана.

Как изглежда един ваш ден?

Живея във ферма в Тоскана, но имам и апартамент в Париж, и в Ню Йорк. И на трите места дните ми са различни. Никога не съм имал студио. Имам офис в селото, на 4 км от фермата ми. Така че отивам в офиса. Той е по средата на пиацата (площада) в селцето. Там има магазинче, банка, бар и поща. В бара седят всички пенсионери. Те са ми връстници, но са избрали да се пенсионират. Наричам ги моя криейтив екип. В офиса имам един асистент. Повечето пъти отговарям на телефона сам. И оттам организирам екипите, от които имам нужда за проекта, върху който работя в Париж, Ню Йорк или Лондон. Събирам си стилиста, гримьора, фризьора, видеооператора, дигиталния техник и наемам студио в Париж, Ню Йорк или Милано, където срещам всички и произвеждаме каквото трябва. След това се виждам с фермера ми – човекът, който отговаря за вината, и говорим за тях, за продажбите. След това отивам и при конюшните. Моя е най-добрата тренировъчна база за конна езда в Европа. Момчето, което работи при мен, току-що спечели световното първенство в Женева. Коне OT (Оливиеро Тоскани), вина OT, очила OT – показва ми очилата си – тъмносини. А това е каталогът на очилата с рекламните ми лица. Нищо не им плащам. Друго си е да ангажираш Джордж Клуни. А аз си избрах всички тирани – Ленин, Кастро, Бен Ладен... Но в моята собствена работа нямам секретарка, мокет, счетоводител или глупости и тъпотии. Мога да си нарека студиото „Студио без глупости и тъпотии“.