Най-смешната разходка в гората

Как един въздебеличък мъж извървява екстремна пътека с дължина 1000 мили в Апалачите, при това с вечно мърморещ приятел, разказва книгата на забавния пътешественик Бил Брайсън

Адриана Попова 06 November 2016

Бил Брайсън

Снимка: издателство „Еднорог“

Книгите на Бил Брайсън са от онези с най-износени корици в библиотеката на EVA, на която имам удоволствието да съм нещо като самоназначил се мениджър... докато колегите не ми спретнат преврат. Надявам се поне да е безкръвен.

Досега не познавам човек, който да не се е забавлявал и смял с историите в Един американец в Европа“, в които място има и София. Не съм имала рекламации и от хората, на които съм препоръчвала „Шекспир – светът като сцена“ и „У дома“, в която Брайсън се занимава с произхода на повечето от домашните предмети и дава напълно задоволителни отговори на екзистенциални въпроси като защо вилицата има четири зъбци. На втората му родина – Великобритания, е посветена класиката му „Записки от един малък остров“. Но въпреки че прекарва почти целия си живот на Острова, Брайсън е американец. И ето че сега в новата си книга „Разходка в гората“ той решава да опознае – отново, и Америка и то извървявайки наистина екстремен маршрут – известната Апалачка пътека, дълга 1000 мили, нещо като американски аналог на Камино, но без религиозните екстри. Ако си спомняте – нея, с цената на падания, разкървавени крака, треперене от студ и страх я изминаваше Рийз Уидърспун във филма по мемоарите на Черил Стрейд „Моята разходка в дивото“.

Бил Брайсън, както се вижда от снимките му, е доста... пикничен тип, ако искаме да бъдем любезни в изказа. По-лесно е да си го представим с халба ейл в ръка, отколкото катерещ се по апалачките стръмнини. За капак Брайсън взима със себе си и Стивън Кац, същия онзи приятел, с когото преди години са обикаляли баровете на София и който е обратното на положително мислещ човек. На всичкото отгоре в ден първи от приключението им Кац се явява в меко казано недобра физическа форма.

Това, което произлиза от похода на двамата и срещите им със спиращи дъха природни красоти, с животни и странни представители на вида хомо сапиенс, „Уошингтън Поуст“ определя като забавен разказ за едно невероятно объркано и ужасно смешно приключение.

Книгата е съблазнила актьори като Ник Нолти и Ема Томпсън за участие в едноименната екранизация „Разходка в гората“, в която ролята на Брайсън е изпълнявана от самия Робърд Редфорд.

За преводите на български на всички гореизборени книги на Брайсън ще похвалим издателство „Еднорог“, в конкретния случай преводът е на Деница Райкова.

Разходка в гората”, Бил Брайсън

(откъс)

Тя се казваше Мери Елън. Беше от Флорида, и беше, както я наричаше Кац оттогава насам с особен, благоговеен тон, голяма работа. Тя говореше нон-стоп, освен когато си прочистваше евстахиевите тръби. Последното тя правеше често, като си стискаше носа и духаше, издавайки поредица от мощни и обезпокоителни сумтящи звуци, които биха накарали някое куче да се махне от дивана и да се завре под масата в съседната стая. Отдавна знам, че част от плана на Господ Бог за мен е да прекарам по малко време с всеки от най-глупавите хора на земята, и Мери Елън беше доказателство, че дори в горите на Апалачите няма да бъда пощаден. От първия миг стана очевидно, че става дума за рядък екземпляр.

– Е, момчета, какво ядете? – попита тя, като се пльосна на един свободен пън и вдигна глава, за да надзърне в купичките ни. – Полуготови спагети? Голяма грешка. В тях не се съдържа почти никаква енергия. Искам да кажа, стойността ѝ е почти нулева – тя си отпуши ушите. – Това палатка „Старшип“ ли е?

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР