Туристическите агенции най-често предлагат Куба като дестинация за почивка в някой от хотелите на Варадеро, на три часа път от Хавана. Но Куба е много повече от това. Тръгваме на изток към един от най-красивите градове – Тринидад, обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

Тринидад и тайните на народа „таино“

Тринидад е основан от Диего Веласкес де Куея през 1514 г. и е един от най-добре запазените градове на Карибите от времето, когато търговията със захар е основен бизнес в региона. Сградите около площада датират от XVIII и XIX век, построени са от богати земевладелци. Над всички се извисява църквата на Светата Троица. В нея се пази дървена статуя на Христос („Ел сеньор де ла Вера Круз“), обект на специална почит в Тринидад.

Повеждаме се по музиката, която звучи отвсякъде, и попадаме на надпис „Канчанчара“. Канчанчара се превръща в нашия любим коктейл. Казват, че е създаден именно тук, в колониален Тринидад. Ром, лайм, мед, натрошен лед и малко газирана вода – и кръвта ви кипва.

Докато се разхождаме из пъстрите улици на Тринидад, дочуваме да се говори за сантерия. Куба, макар и преобладаващо католическа, е дом на различни синкретични религии, до голяма степен с африкански произход. Някои смятат, че над 80 процента от населението се консултира с лечители от религиите със западноафрикански корени, като сантерия на племето йоруба. 

Сантерия съчетава елементи от християнството и вярванията от Западна Африка и така дава на робите възможността да запазят традиционните си вярвания наред с наложения им католицизъм. 

За жалост не е останало много от културата на народа таино, обитавал до XV-XVI век Карибите и Флорида. Наемаме лодка, за да стигнем до пресъздадено на малък остров във водите на езеро индианско селище. Освен дървените колиби, в него са подредени 32 скулптури в реален размер – дребни хора са били таино, обитателите на тропическия остров. Според легенда са хвърлили във водата несметни съкровища, за да не попаднат в ръцете на алчните испанци. Когато Колумб пристига на североизточния бряг на Куба, миролюбивите таино го посрещат с храни, напитки и тютюн. През следващите десетилетия конквистадорите безскрупулно ги експлоатират и избиват. За 30-40 години коренното население от около 300 000 е почти унищожено. Когато Кастро идва на власт, един от първите му проекти е създаването на селището на таино от XVI век, кръстено Гуама – на последния индиански вожд, борил се срещу испанските завоеватели.

На островчето при повече късмет може да видите и токороро – националната птица на Куба със сини пера на гърба, червено коремче и бяло на гърдите.

Сантяго де Куба и ром до дупка

Една от целите ни е колоритният Сантяго де Куба, вторият по големина град, с интензивен културен живот. Някои от най-известните музиканти на Куба – Компай Сегундо, Ибрахим Ферер и Елиадес Очоа (всички участвали в Буена Виста Соушъл Клъб) и композиторът Нико Сакито – са родени в града или в околностите му. Сантяго де Куба е известен и със своите традиционни танци, най-вече със сон-кубана, откъдето тръгват салсата и гуагуанко, танц в съпровод единствено на ударни инструменти.

Градът е известен и с карнавала си през юли, когато по улиците се празнува с традиционната конга музика.
Построен върху хълмове, Сантяго де Куба е със стръмни улици, колониални сгради с огромни прозорци и надвиснали балкони. Тук са запазени първата къща в Северна и Южна Америка (построена между 1516 и 1530 г.), първата катедрала в Куба, първата медна мина, открита в Америките, и първият кубински музей. Ние откриваме интересен музей само на метри от катедралата – музей на рома.

Там научаваме, че пиратите през XVI век товарели бурета с ром от Куба и се наливали до несвяст. Но ромът, който се произвежда днес на острова, няма почти нищо общо със суровата напитка на морските разбойници.
През XVII и XVIII век кубинският ром има ужасна репутация. Испанците не искат производители на алкохол в своите колонии, за да не се конкурират с ракията и виното от Европа. Докато ямайците се усъвършенстват в дестилацията на ром, производството на испанската империя остава примитивно и основно за местна консумация.
Нещата се променят през 1862 г. с пристигането на испанския имигрант дон Факундо Бакарди в Сантяго де Куба. Той успява да направи рома по-лек и по-мек, използвайки технология от производството на коняк. Испания е отслабила своите протекционистки закони и Bacardi се възползва в пълна степен от възможността да изнася. По време на Сухия режим в САЩ от 1920 до 1933 г. Хавана става любима дестинация за американците. Франсис Скот Фицджералд, Ава Гарднър и Франк Синатра са редовни гости на града.

Днес Куба произвежда някои от най-уважаваните в света марки ром – копринено меки и пивки. На всеки е познат белият ром, използван за коктейли като мохито, куба либре и дайкири. Тъмният ром дължи цвета и вкуса си на дъбовите бъчви, в които отлежава с години, и се пие чист или най-много върху бучка лед… Макар „Хавана Клуб“ да е най-познатият, опитайте „Кубай“, приятно сладък и тъмен, и „Палма Мулата“ – добър бял ром. Звезда сред марките е „Сантяго де Куба Екстра Анйехо“, смятан за фаворит на самия Фидел Кастро. Но какъвто и ром в Сантяго де Куба да купите, няма да сбъркате.
Всички епизоди на "Без багаж" може да се гледат на страницата на „Без багаж“ във vbox7.com