„Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта”: Шампанско без сълзи на финала

15 години по-късно, 15 килограма по-малко, с 15 корекции на лицето по-различна. Рене Зелуегър за трети пореден път е Бриджит Джоунс и този път получи хепи енда, който заслужаваше. Комедията на Шарън Макгуайър е в кината от днес. Само за фенове

Ирина Иванова 16 септември 2016

Изминаха точно 15 години от премиерата на „Дневникът на Бриджит Джоунс” (2001) – комедията, която постави огледало пред жените от цял свят и ги накара да се разсмеят на собственото си отражение. Нека не четат кльощави зли кариеристки, на които никога не им се е случвало да се спъват и да падат, да търсят и да не намират, да губят и да забравят, да носят неподходящо бельо на любовна среща, неподходящ тоалет на купон и въобще да сеят хаос около себе си. Нали това е Бриджит Джоунс – генератор на хаос. А хаосът винаги е бил по-забавен от реда.

През 2001 г. филмът с бюджет 25 милиона долара донесе на създателите си почти 72 милиона и превърна Рене Зелуегър в една от топактрисите на Холивуд. За ролята си на Бриджит 31-годишната тогава Рене бе номинирана за „Оскар” и макар че получи статуетката чак две години по-късно – за поддържащата си роля в „Студената планина” - Рене си остана Бриджит Джоунс и никоя друга.

Вторият филм – „Бриджит Джоунс: На ръба на разума” далеч нямаше чак такъв грандиозен успех и вероятно по тази причина продуцентите „замразиха” всякакви планове за продължения. До миналата година, когато Рене Зелуегър предизвика скандал с появата си на събитие с променено до неузнаваемост лице. Тя отрича да си е правила пластични операции, разбира се, но според водещия пластичен хирург в България д-р Ильо Стоянов актрисата е преминала през около пет или шест интервенции със сложни имена (добре, не са 15, както бях написала по-горе). Продуцентите яхнаха вълната на скандала и така бързо-бързо се стигна до филма, за който си говорим сега и който за кратко ще наричаме „Бриджит Джоунс 3”.

Какво ново при Бриджит? Ами тя вече е на 43, разделила се е с Марк Дарси (Колин Фърт), отслабнала е завинаги, работи като продуцент на телевизионно новинарско предаване, ходи на фитнес като луда и няма гадже. Има ято приятели, които до един отлитат към топлите страни или кой където си има работа и я оставят сама на рождения й ден. После обаче, в течение на филма, божията благодат буквално се изсипва върху Бриджит, заваляват мъже, нещата се объркват страшно и хаосът отново завладява света й... чак докато се стигне до хепи енда, който – съгласни сте, нали? – тя заслужава, защото е готина и женствена, и има чувство за самоирония.

Сценарият е находчив и остроумен, филмът е динамичен, актьорите са... английски актьори, а английският актьор, както е известно, не е просто актьор, това е категория. Патрик Демпси („Анатомията на Грей”) в ролята на Джак, новата звезда на хоризонта на Бриджит – богат, известен, възпитан и прочие - е единственият американец в компанията.

Защо английският актьор е категория човек може лесно да разбере като гледа какво правят в този „малък” филм Колин Фърт като Дарси и Ема Томпсън в ролята на гинеколожката на Бриджит. Фърт не прави нищо друго, освен че... носи костюм така сякаш Господ в него го е създал и говори умопомрачителен британски английски. Създава персонаж само с помощта на костюмите си и на очарователната си вдървеност, която кара въпросните костюми да изглежда по-живи от самия него. Ема Томпсън пък – британската Мерил Стрийп, както я наричам – има пет появявания за по няколко минути в целия филм, но са толкова ударни и висококаратови тези нейни моменти, че се превръщат в нещо като бижуто на филма, придават му класа и характер.

Та това е „Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта” – актьори, гегове и смешки. Също така динамичен диалог и добре зададено темпо на развитие на сюжета. Основната роля на камерата в този случай е да показва Зелуегър, Фърт и Демпси от най-добрия ъгъл и във възможно най-добрата светлина, но все пак без да се търси някакъв блясък, без допълнителни "подмладяващи" ефекти и без какъвто и да било опит да се „изтрият” изминалите 15 години. Между другото точно тези 15 години, които делят „Бриджит Джоунс 3” от първия „Дневникът на Бриджит Джоунс” са скритият играч в новия филм. Всичко – от начина на снимане през цветовете, диалога и музиката – е съобразено с тези 15 години. Филмът определено е предназначен за старите фенове на Бриджит. Би било интересно да се чуе мнението на човек, който не познава героинята и нейните истерии, депресии, любовни несполуки и приключения. Според мен нито ще се забавлява, нито ще се трогнае. Аз обаче и се забавлявах, и се трогнах - точно както се очакваше от мен. Не беше незабравимо, но беше много, много приятно. Липсваше само Хю Грант, макар че духом и той присъстваше във филма, ще видите как.

С бебе в едната ръка, чаша шампанско в другата и с мъж до себе си, Бриджит Джоунс вече не е самотница, както сама се изразява. Наздраве за това!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР