Как реши да се занимаваш с актьорство? И как проби при тази огромна конкуренция в Лондон?

Като малък имах различни мечти и постепенно стигнах до актьорството. Често заклеймяваме нещо като трудно, а всъщност като тръгнеш по пътя, то си се получава естествено. Никога не съм се чувствал така все едно върша работа. Дори и да съм каталясал от снимки, винаги заспивам с лека душа. Може би това е рецептата – да слушаш интуицията си, да си отворен към живота и хората и… да си влюбен в процеса, вместо да се фиксираш в целите си.

Какво ти даде спортът? Освен че миналата година снима две реклами за Speedo и очевидната ти добра форма, разбира се.

Спортът те учи да печелиш и губиш достойно, а също така – че всичко е възможно. Заради 12-те години активен спорт тялото ми така и не се промени значително, дори след дългата ми холандска депресарска „диета“ на паста и пици след 2 часа през нощта. Но заради професията в един момент се взех в ръце и поддържам постоянен режим на живот. Полууспешно де. Отскоро почти не ям месо, по морални причини най-вече, а се оказва, че и тялото ми се чувства по-добре. Но като цяло не се лишавам от нищичко.

Едно от най-невероятните приключения в живота ми. Месец и половина в саваната и пустинята на Ботсвана без телефон и комуникация и течаща вода. Изненадах се от минимума, който ми е нужен, за да съм щастлив – музика, огън, храна, малко джин и приятели.

Какво правиш, като се върнеш в България? Имаш ли си любими места?

В България обикновено се прибирам по работа, дали заради снимки, или заради американската актьорска школа AMAW, която вече четири пъти провежда занимания в Ню Бояна. Искам от догодина да я отворя за постоянно.

Юли, като българин, който от години живее в Лондон, какво мислиш за Брекзит?

Брекзит ме разтърси. Не предполагах, че в Англия има толкова ксенофоби и расисти. Имах високо мнение за страната и не очаквах, че толкова много хора са таили омраза и страх към чужденците. Разбира се, част от тези 52% вероятно са гласували „за“, защото са имали легитимни и основателни причини, но по-голямата част са просто невежи хора от работническата класа и безработни, които се притесняват за социалните си помощи. Другото много грозно нещо бе, че чувам много истории за британски граждани, имигранти или от имигрантски семейства, гласували „вън“, за да не идват други хора от техните страни и да им вземат работата. Този вот показа, че елементарните и мързеливи хора не са никак малко и те някак се сплотиха и в резултат сега в Англия има рекорд по основаните на омраза престъпления, обикновено насочени към източноевропейци и цветнокожи. Да не говорим, че водачът на кампанията „вън“ преуважаемият г-н Фараж е от семейство на френски емигранти. А ние си мислим, че само нашите политици ни правят за смях! Аз въобще не се притеснявам за бъдещето си тук или където и да е, притеснявам се само за удара, който тази народна глупост ще има върху световната икономика. Но нека не бързаме, чакат ни президентски избори в Щатите преди да се откажем от човечеството напълно.

От 4 години и половина успявам да се издържам основно с актьорски ангажименти и с работата ми като продуцент на различни проекти и филми, но в началото на този период често ми се налагаше да водя и частни уроци по плуване. Преди това, докато бях студент по бизнес мениджмънт в Холандия, работих в супермаркет, веднъж ми се наложи и да редя ламинат. Пробвах се да бъда и барман в Лондон, но още на първата вечер най-безцеремонно ме уволниха. Имал съм доста трудни моменти, финансови... предизвикателства да ги наречем, периоди на самота. Но винаги съм знаел, че рано или по-рано нещата ще започнат да се случват, особено ако не се оставя да бъда обсебен от мисълта за успех, а просто се наслаждавам на пътуването. И откакто приех тази житейска философия, се чувствам много по-щастлив и дори кариерата ми се развива по-успешно.