Майкъл носи ли куфара?

О, да, той е южняшки джентълмен. Отваря и вратата.

За американските читатели не бяха ли неразбираеми славянският фолклор, Дионисиевите мистерии?

Когато разпращах книгата на издателства, рецензиите, които получавах, бяха, че героинята ми е пасивна, но че митологията е страхотна. А аз мислех, че точно тя ще ги затрудни. Те по принцип са жадни за информация и я поглъщат дори когато звучи сложно. Обичат да четат увлекателни книги, но и да научават нещо ново. Положих много усилия да им обясня за самодивите по достъпен начин и изглежда съм си свършила работата.

Американски критик беше написал, че българката Краси Зуркова е на път да измести авторката на култовата поредица „Здрач“ в класациите в САЩ. Има ли шанс самодивите да придобият модния статус на вампирите?

Може би има шанс, но много звезди трябва да се подредят... Не обичам грандомански сравнения. „Здрач“ е огромно явление, което без намесата на Холивуд нямаше да се случи никога. Моята агентка ми каза – ключът е кой ще играе във филма. Феновете на „Здрач“ са предимно момичета, млади жени и ако вместо Робърт Патинсън бяха избрали другиго, изобщо нямаше да е това, което е.

Първо трябва да напиша втората книга, в която историята да приключи. В момента тя няма истински край. Засега всичко е в лек застой. А и аз минах през много тежък период, баща ми почина. Освен това година и половина работих по превода. По пренаписването на български. Голям холивудски филм от типа на „Здрач“ е малко в сферата на фантазията, въпреки че в Лос Анджелис имам най-добрата филмова агентка, влюбена в книгата. Ако реша, мога да адаптирам книгата с помощта на Майкъл и да започнем да продаваме сценария, но дори не знам дали искам да пробивам и на тази сцена. По-добре е, ако се откупят правата, студиото да намери сценарист. Майкъл се занимава със сценарии и режисура, но да напишеш адаптация на роман е друга вселена. А и ние сме сравнително отскоро заедно. Запознахме се в края на август.

Да, видях, че сте във фаза държане на ръце.

Ха-ха! Гугутки. Всичко е ново при нас.

По колко часа на денонощие пишехте?

Първите две години бях на пълна ставка, което в правна фирма е около 10-12 ч. на ден. И писането ми беше 5-6-7 ч. Не правех нищо друго, нямах социален живот. Вземах си само почивка да обядвам, за фитнес, спях много малко. Веднъж заспах, вървейки, и влязох в една цветна леха. След това минах на половин ставка като адвокат, но това си е пак 6-7 ч. на ден плюс стотици часове отгоре в писане, търсене на агент и т.н.

Адвокатската професия помогна ли ви за книгата, освен че сте си направили добре договора?

Да си писател изисква да си организиран, да комуникираш добре с хората и професията ми помага. Научила ме е на контрол на езика. В правото не можеш да напишеш нещо, което да се разбира по два начина, защото ще осъдят клиента ти. И може би това е причината стилът ми да е изчистен и да не се нося по вълните на хубавите метафори.

Чисто финансово изплати ли ви се трудът по написването на книгата? Направи ли ви богата?

Богата в смисъла на „Здрач“ не. С Миролюба Бенатова се срещнахме в Лос Анджелис за интервю. Аз не искам хората да знаят личните ми неща, но тя ме натисна и тогава й казах, че става дума за шестцифрена сума, което за книга е огромен успех. Но ако разбия бройката часове и години в писане, в намиране на агент, в минаване през цялата машина на книгоиздаването, в сравнение със заплатата ми като адвокат... е загуба. От България може да изглеждат големи пари, но като се платят данъци, осигуровки... Наскоро четох, че ставката на Амал Клуни била около 750 долара на час. В нашата кантора клиентът плаща 810 долара. Ние работим с инвестиционни фондове, банкери от Уолстрийт.

И как се работи с тях?

Когато започвах като адвокат, първата ми шефка в Ню Йорк ми даде един много добър съвет – когато говориш, недей да звучиш като малко момиче, защото няма да се впишеш в тези среди. А моят глас е такъв. Аз работя повече по телефона и усещам, че в началото не ме вземат на сериозно. До момента, в който казвам някакво изречение и разбират, че много добре знам какво правя и няма да им се размине. Тогава разговорът се променя. Освен това мъжете там са свикнали или да работят с мъже, или с жени, които се държат като мъже, и когато ти се появиш с всичко женско в себе си, тук нямам предвид нещо сексуално или къси поли, а женско поведение, ги сварваш неподготвени. Но го оценяват. В бизнес средите постепенно навлизат нови настроения, но бавно.

Имате ли ритуал на писане?

За мой голям късмет нямам писателски блокаж. Да седя и да не мога да започна...

Вие сте адвокат, знаете, че да губиш време, е да губиш пари.

Ха-ха! Някои неща наистина ми помагат много. Да стана рано, в 6, и да направя за час-час и половина бърза разходка из квартала. Това е като медитация с вървене. Като се върна, съм готова да пиша. Компютърът ми е с голям екран. Половината е полето, на което пиша, в другата половина има една, две, три снимки. Каквото и да пиша, трябва да имам картина за него. Този съвет го прочетох в книга как се пише роман. Снимките са не само за героите, а за всяко място и предмет, описани в книгата. За героя си Рис се вдъхнових от снимка на актьора Джонатан Рис Майърс, в него има нещо демонично, което подхождаше на романа. А когато започнах да чета за Дионисиевите ритуали, се оказа, че рисът е свещеното животно на Дионис. Съвпадение, но дали е съвпадение, или има нещо отгоре...

Как приеха книгата колегите ви в кантората?

Не бях разгласявала, че пиша книга. Разбраха за нея, когато вече си бях намерила издателство. Не е имало специално представяне, не исках да смятат, че използвам фирмата за маркетинга на романа. Клиентите реагираха добре на факта, че адвокатът им пише.

И накрая – каква е връзката ви с Мина Тодорова?

Прабаба ми от Елена е била втора братовчедка с Мина, но от сиромашкото крило на рода. И двете се разболяват от туберкулоза, Мина я пращат да се лекува в чужбина и там умира. А прабаба ми оздравява. И когато майката на Мина я срещала, казвала: „Боже, боже, сиромашкото дете остана, а нашето си отиде.“ Интересно е, че през нощта, когато Мина умира, тя бълнува за две неща – за Халеевата комета, за която имало опасение, че ще се удари в Земята, и за самодиви, заради драмата „Самодива“, която брат й Петко Тодоров е написал.