Ани Александрова - На 40, секси и сама

Избрахме дами, преминали 40, които по всички стандарти са секси, успели, независими. В сила ли са още същите очаквания на обществото към жените...

Ваня Шекерова 10 August 2016

Снимка: Васил Германов

 

Някои приятели на шега ме наричат булката беглец. Не съм стигала до такива крайности, но съм отказвала. Не защото съм вдигнала летвата твърде високо, а защото не срещнах човека, с когото да споделя живота си. Летва няма. Но не смятам, че трябва да сбъдвам някакви очаквания на хората към мен. След определена възраст, при жените особено, има натиск. Дали от семейството или от обществото, дали от биологичния часовник. Не бягам от идеята за семейство, напротив. Не бягам и от идеята за деца. Но не ги търся на всяка цена, не бих платила всякаква цена. Винаги ме е отвращавала идеята да вържеш мъж чрез дете, да спасиш брака си с него и като цяло идеята за децата като оръжие за масова манипулация. Детето за мен е производно само и единствено на любов, всичко останало крие нездрави пороци и интереси. Имала съм шанса да съм създадена, родена и израснала в любов. Видно родителите ми се обичат и днес. Трудно е за вярване, нали?! Това съм видяла, това търся. Мога да направя някакъв компромис, но не и компромис с живота си като цяло. За жалост преди време мъжете упорито търсеха посредствени жени като своя притурка. Но слава на Бога към днешна дата явно осъзнаха, че един воденичен камък, колкото и красив да е, ще ги повлече към дъното. В момента съм харесвана и търсена не само като компания, но и в чисто човешки план, от сериозни и качествени мъже. Моят човек трябва да усеща вкуса на живота, да го обича и живее с желание. Да оценява положителните моменти в него, да не гледа крайно на отрицателните. Да не е пораженец. Да има мечти и воля да ги превръща реалност. И бързам да уточня – категорично не съм фен на сеенето на безпочвен, крайно жизнерадостен, утопичен позитивизъм. За мен приемането е в основата на съществуването. Спокойна, мотивирана и благодарна съм, че живея собствения си живот и вървя по своята, а не по чужда пътечка. Само с подобен човек бих могла да вървя в една посока.

Откакто свят светува, винаги е имало хора без деца и семейство в класическия му вариант. И това не ги прави недостойни или ощетени.
Кризисните моменти за мен бяха между 33-ата и 35-ата година. Претърпях пълна трансформация и в личен, и в професионален план. Тогава животът рязко ме хвърли, и то надълбоко, в сферата на пиара. Крупен български бизнесмен ми каза: вземи да правиш това за мен. Боже, аз никога не бях се занимавала с пиар, въобще не знаех за какво ми говори. Той ме увери, че мога. Че няма шанс да се изложа, тъй като освен акъл и дипломация, съм била и „пò мъж от мъжете“. Не знам доколко това е комплимент за жена, но… Оказа се прав, справях се. А днес ме определят дори като успешна. И така, управлявах репутацията на този човек немалко време, когато ме забеляза Пламен Бобоков. Шест месеца ме „ухажва“ да заема позицията началник отдел връзки с обществеността на Приста Ойл Груп. Успя. И така 5 години. На по-късен етап основах собствена пиар компания, като, разбира се, Братя Бобокови и Приста Ойл са сред любимите ми клиенти.

Лудории в смисъла на простотии, не съм правила. Винаги съм била разумна и съм знаела границите. Страхувам се да не стана още по-сериозна с възрастта, което понякога е комплимент, ама не винаги. Занимавам се с корпоративен, личен и политически пиар, с управление на имиджови и репутационни кризи, с онлайн репутация и медиация. Професията девалвира, затова не се определям като пиар, а като специалист по връзки с обществеността и управление на кризи.

Три години преди 40 приех живота си такъв какъвто е, може би заради пътуванията ми на Изток. Азия е голямата ми любов, един ден ще живея там. До момента все още не съм се харесала истински, но започнах да се приемам. Казват „най-доброто предстои“, та може и да се харесам. И никога не съм приемала клишето „стара мома“. Т.е. озлобена жена с котка. Можеш да бъдеш злобен и неудовлетворен от живота в компанията на собствения си мъж и петте ви деца.

Откакто свят светува, винаги е имало хора без деца и семейство в класическия му вариант. И това не ги прави недостойни или ощетени. Сигурна съм, че ако пътят ми включва деца и семейство, ще ги имам. За мен е важно не на млади години човек да бъде с някого. Искам да остарявам красиво с човек, който прави същото. А децата са дар от Бога. Готова съм да имам, но ако нямам, мога да се радвам на твоите и не виждам нищо лошо в това. Няма мои и твои деца, има създадени деца. И не, не съм си самодостатъчна.

В следващите дни ще ви передставим и интервюто с Мира Баджева.

« предишна страница
5 КОМЕНТАРА
5
Mihail
07 February 2019, 01:55

До #4:

4
Ева
08 December 2016, 11:58

А дали Ани си наясно, че завинаги ще си останеш сама? Убедена съм!

3
Evelyn
29 August 2016, 10:47

Невероятна жена!Адмирации за красотата,интелекта и естествеността!

2
anonym
14 August 2016, 22:25

Хареса ми много жената: наясно със себе си, земна, незлобна, симпатична. Браво!

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР