Познавам много красиви, умни, влиятелни жени без семейство и деца. Питала съм се дали това е техен избор или стечение на обстоятелствата. Вярно, не са длъжни на никого да обясняват защо животът им протича по този начин, нито дали съжаляват или не за това. Все пак обаче реших да попитам очи в очи – има много какво, не е ли така? Избрах си дами, преминали 40, които по всички стандарти са секси, успели, независими. Като започнах да говоря с тях, някои взеха да се дърпат, не даваха и дума да става за възрастта им – а уж 40 били новите 30! – за живота им извън работата. Други отвърнаха, че такъв разговор би бил тъжен (кoлко да е тъжен и по-различен от този с жените, които с много компромиси и жертви, с много разочарования и драми са сбъднали обществените очаквания към тях – да имат семейство и дете?). Всъщност в сила ли са още същите очаквания на обществото към жените, каквито бяха по времето, когато аз, нехаеща за биологични часовници и прочее, бягах от идеята за брак и плащах ергенски данък? Не знам, ще попитам.

Миролюба Бенатова, Мира Баджева и Ани Александрова се съгласиха да поговорим за това какво е да си сама жена, преминала 40-те. Длъжна съм да кажа – единствено те от всички поканени не се побояха да се посмеят на определенията „стари моми“ и „мъжемелачки“, да споделят откровено своята осмислена философия на тема деца, семейство, работа като условие една жена да бъде пълноценна и щастлива. Сигурно защото самите те са щастливи жени. И умни, което се смята, че плаши мъжете.

Мира Бенатова - журналист в Нова телевизия

"Кариерата е моята 23-годишна дъщеря"

Исках да бъда самостоятелна финансово и професионално. Да бъда наравно със силните мъже, те да се вслушват в мен и това дали съм хубава или не да не е важно за успеха ми. Вярвах, че е важно да си на едно ниво с мъжа, за да те уважава. Вярвах също, че мъжете търсят умни независими жени и като постигна всичко, на най-силния и независим мъж няма да му остане нищо друго, освен да ме обича. Защото, според моята сметка, можех и трябваше да постигна всичко сама. Всичко, освен любовта.
Оказа се, че съм в голяма грешка.

Разбрах, че от мен се очаква мекота, въпреки че привличам с образа на „желязната лейди“. И усетих, че за партньора е важно да вярва, че жената е негова функция. Малко поне. Че има какво да й даде. Ама не емоции точно. Мъжете не разсъждават така.

„Мъжът е ловец и доставя храната! – ми каза един приятел наскоро. – Като си купуваш храната сама и не може да те нахрани, метафорично казано, мъжът губи интерес. Не се чувства важен и нужен.“ Значи… трябва да остана малко „гладна“. И да създам усещане, че имам нужда?! „Да. Трябва малко“ – отвърна приятелят.