Сардиния - изумруденият остров

Коркови дъбрави, розови фламинго, прекрасни плажове, яхти и хайвер, който се реже с нож, очакват посетителите на екзотичния къс суша

Северина Докова 10 юни 2016

залив Коста Смералда

Снимка: Ани Петрова и пресофиси на хотелите

Първото впечатление от Сардиния може да се опише с една дума – зелено. Много зелено. На трето място по производство на корк в света (след Португалия и Испания), островът е пълен с този специален вечнозелен дъб, от който се добива суровината за тапите за вино, за мебели, декорации, както и за обувната промишленост. Зеленият цвят идва и от изобилието от маслинови дървета, цитруси и разбира се, лозя. Цялата територия на острова на практика е защитен природен парк, пазен ревниво от местните жители и еколозите. Развитият туризъм и петзвездните курорти не пречат островът да се съхрани като голям средиземноморски резерват. Пътувайки с кола из него и минавайки покрай езера, лагуни или лимани, имаш удоволствието да се срещнеш дори с розови фламинго. Ароматът на жасмин се долавя навсякъде. Това е един от най-разпрострените храсти, особено в градините на хотелите.

Най-големият залив в източната част на Сардиния е Коста Смералда. Там се намира и най-голямото яхтено пристанище (за повече от 800 яхти). Името на залива подсказва цвета на водата край плажовете – смарагдов (изумруден). Най-известният курорт, където акостират яхтите на световни политици, модели, актьори и звезди от шоубизнеса, е Порто Черво. В момента е собственост на емира на Катар, който е запазил арабското влияние в архитектурата на сградите. По стръмните улички над яхтеното пристанище се крие кварталът с частните вили, които може да разгледате на специална обиколка с влакче за 8 евро. В Порто Черво са разположени бутици на марки като Gucci, Armani, Lоuis Vuitton, Brunello Cucinelli, Bvlgari и др., както и едни от най-търсените петзвездни хотели.

Петзвездният Colonna Resort ще ви впечатли с огромната си градина, в която са разположени седем басейна, със спокойния си плаж и ресторант с гледка към изумрудената повърхност на морето. Арабското влияние в архитектурата се забелязва основно във формата на балконите, осигуряващи максимално уединение и прохлада. В коридорите на хотела има минибасейни с течаща от кранче свежа вода за разхлада.

Малко по-отдалечен от брега и сгушен сред зеленината на стръмните улички на Порто Черво се намира четиризвездният Colonna Park Hotel. Той е подходящ за любителите на бутиковата обстановка. Има на разположение басейн, а пет пъти на ден има и шатъл до и от плажа на залива.

В залива Коста Смералда, на петнайсетина километра от Порто Черво, се намира истинско бижу – малкото пристанище Порто Ротондо, в типичен италиански стил, заобиколено с кафенета и ресторантчета, където не липсват частни вили на знаменитости. Току-виж сте зърнали Берлускони в двора на вилата му...

В близост до центъра се намира един от фаворитите сред хотелите – петзвездният Abi D’Oru. С просторна и прекрасно поддържана градина и голям собствен плаж наблизо той е един от малкото, които разполагат с два ресторанта на пясъка. Това не е често срещана практика, заради желанието да се запазят заливите в най-естествения им вид. На част от плажовете на острова не е разрешено дори премахването на изхвърлените от морето водорасли, защото пазят от ерозия. Когато туристическият сезон започне активно обаче, поддръжката и обслужването отговарят напълно на категорията на хотела – четири или пет звезди.

Освен двата ресторанта на плажа, хотелът разполага с още два, а храната в Abi D’Oru е първокласна – най-доброто от морската, интернационалната и сардинската кухня. Характерните предястия за Сардиния, които ще ви сервират навсякъде, са овчето сирене пекорино (типично за областта, в Сардиния се произвежда 90% от този вид за целия свят), както и прошутото, и колбас от едросмляно свинско месо. Да не забравяме и различните видове паста – с миди, със зеленчуци или със смляно телешко месо и доматен сос. В Сардиния се предлага типичният и останал като традиция във времето „овчарски“ хляб. Сега го наричат „нотна тетрадка“, защото е тънък като лист хартия. Той е двойно изпечен, нарязан на тънки, почти прозрачни листове, изсушен и хрупкав. Тази технология е измислена, за да може хлябът да не се разваля поне 2-3 месеца, докато овчарите обикаляли със стадата си.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР