Васил Панайотов: Въоръжен съм. Постоянно

С нашумелия писател говорим за романа му „Убиец“. В интервюто той разкрива ранимата душа на мъж в средата на 30-те си години, скрита зад планина от мускули и татуировки

Адриана Попова 06 June 2016

Снимка: Светослав Караджов

Имаше една чиклит мъдрост, че никоя жена не си купува скъпо бельо, ако не смята да го съблече пред свидетел. Мисля си, че никой не прави страхотно тяло, ако ще си го държи вкъщи на дивана. Ще го кажа от самото начало – Васил Панайотов, писател, автор на романа „Убиец“, има страхотно тяло (дали заради това на премиерата на книгата му имаше толкова жени от по-младия подвид?). Направил го е като: 1) тренирал е плуване, завършил е спортно училище, състезавал се е за националния; 2) сега тренира нек’ви бойни спортове; 3) кара колело по 100-200 и колкото там дойдат километра до Пловдив, Велико Търново и край морето.

Васил Панайотов има и странна прическа, но който има такова тяло, може да си позволи едно-две странни неща. Работата е там, че той си позволява повече. Способен е да каже: другите да го духат, защото „Аз съм си моят коректив. Никой не може да има концепция за моя живот. Както и аз нямам за неговия“. Във време, когато за остаряване и убийство дават еднакво тежки присъди, твърди, че вече е минал кризата на средната възраст. Харесва, не, направо държи да е сам – това коя жена го прощава?

В живота си съм научила хиляди безсмислени неща и не повече от половин дузина смислени. Едното е да разпознавам доброто крем брюле, другото е да разпознавам тъгата. Обожавам тъгата, смятам я за истинска цивилизационна придобивка. У Васил Панайотов има тъга и тя ме спечели.

Самоирония също.

телетекст
пише романа си „Убиец“ за 22 дни преди 6 години, с него печели второ място в конкурса на „Сиела“, които сега го издават, и още едно второ място в писателското риалити по БНТ „Ръкописът“, има 10-годишна дъщеря, татуира лицето й на предмишницата си, когато тя е на 5, пази първата рецензия за романа в телефона си („за да ми напомня да не вярвам на критика“), прозата му има ясно изразен ритъм, все едно рапира, може би е заради поезията, която пише и за която казва, че е хем чувствена, хем брутална, Буковски е неговият човек, дори си е татуирал „Roll the Dice“ на ръката, не харесва писатели, които не могат да го разсмеят, кабинетни, скучни и претенциозни, от които библиотеките по света се прозяват, за първи път опитва бира, когато е 30-ина годишен, вино е опитвал няколко пъти, а ракия – нито веднъж, в момента пише пиеса за един от най-популярните ни артисти, дали не трябва да сложат червена точка на текстовете му, за него е все едно, стига да не слагат точка след тях

За какво става дума в „Убиец“?

„Убиец“ е роман за кризата на смисъл в живота на един мъж, за внезапния му стремеж към свобода. „Убиец“ е роман за бягството от това, което те е свързвало със света, защото само който няма нищо, може да има всичко. Дъра-бъра. Такива работи. Не бих искал да разказвам сюжет. В литературата сюжетът не е важен. Всъщност най-голямото майсторство е да напишеш безсюжетен роман. Никой досега не е успял. Всеки все някога влиза в капана на фабулата.

Хората се интересуват от сюжети.

Аз не се съобразявам с хората... Но OК, само заради теб. Това е обикновена човешка история за един мъж на 30, току-що навлязъл в критическата. Да, да, не се смей, за нашето поколение критическата настъпва по-рано отвсякога. Особено за хора, които работят по-стресови неща. В един момент човек си казва – имам всичко, хубава работа, чудесно семейство, пари, но почва и да се пита – това ли е, което искам от тоя живот? Съобразявал се е с мнения на близки, на роднини, на жена, на деца. Осъзнава себе си като чужд. Откача демек. Мъжете в критическата това правят. И почва да наваксва. Да прави неща, които винаги е искал, но не е имал куража да си ги позволи. Маха се от най-близките си хора (само те притежават жестокостта да искат да те променят) и следва повея на вятъра.

Ние сме изписали тонове страници, че 30-те са новите 20, дали не бяха и 15, а ти на 30 – и криза на средната възраст.

Това е мантра на хора, които се страхуват да остареят.

Ти не се ли страхуваш да остарееш? От позицията на колко точно години го казваш?

Моите 38 не ми личат. Щом още ме водят за млад писател. В някои отношения съм много малък, в други казвам, че съм голям от малък. Засега нямам проблем с годините, защото имам шанса да съм се родил мъж. А и между 30 и 40 мъжът е в една и съща физическа форма и не усеща тежестта им. Цял живот съм се занимавал със спорт. Това ме е направило твърде телесно насочен, така че в момента, в който тялото почне да ме предава, ще се смачкам. Разчитам поне да ме предаде и нагонът, защото жените сега ме отклоняват от целта. Всеки кретен може да гони мацките, но писането е друга работа.

Още нещо за предимствата да си мъж.

Освен че мога да пиша и в снега ли? Живеем в мъжки свят. Иронията е, че жената никога не е имала толкова права, колкото сега. Но въпреки това жената е негърът на света.

следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
пиперко
01 July 2016, 21:45

тази житейска философия ми прилича на въведение в мазохизма.
сантименталност има, ама не е от интересните

1
alba
06 June 2016, 13:01

Васил Панайотов пише добре. Умее да омагьосва думите. Без излишна сантименталност. Честно.

ТВОЯТ КОМЕНТАР