Васил Панайотов: Въоръжен съм. Постоянно

С нашумелия писател говорим за романа му „Убиец“. В интервюто той разкрива ранимата душа на мъж в средата на 30-те си години, скрита зад планина от мускули и татуировки

Адриана Попова 06 юни 2016

Снимка: Светослав Караджов

 

С какво се занимаваш?

Предполагам, че питаш за работа. Не мога да говоря за нея. Работата ми предполага срещи с криминален контингент.

И от коя страна на закона си?

Аз съм от добрите, споко. Но за препитание е скучно да се говори. Ако трябва обаче, ето ти нещо по-така – в Пловдив имам салон за красота. G Spot.

Как минава денят ти?

Работя на смени. Имам много свободно време. Някаква част от ежедневието и еженощието ми е заета с това. През другото чета, пиша, тренирам. И понеже тренирам дълго, чета бавно и пиша още по-бавно, това изчерпва и уплътнява всичко. Пълна скука. Харесва ми.

Как си представяш себе си, когато пораснеш? На 50 например.

Щом искаш пример, ето – Мики Рурк. Представям си се като издялана в камък фигура от много талантлив, но много пиян скулптор. Грубо изсечен, вечен и безсърдечен. Натежал, но не и надебелял. С гадже, което може да ми бъде дете. Без самото то да иска такова. Аз вече дете си имам. Искам да си напиша книгите. Искам да съм здрав и детето ми да не го е срам от мен. И искам да си напиша книгите.

Какво те интересува като писател?

Да не доскучая. Задреме ли някой над мой текст, ще съм свършен. Остане ли да будува цяла нощ, ще съм съвършен. Интересуват ме вечните теми – любов, омраза, страхове, комплекси, разочарования...

Не се надявах да чуя тази дума от теб. Любов?

Явно много ме бива в любовта, защото често ме питат за нея. Февруари излезе сборникът „Обича ме, не те обича“. Захари Карабашлиев ме покани да участвам в него. Преди това Ваня Щерева ме покани в друг. Между тях писах в един за смъртта, иначе щеше да ми излезе име. Буковски го е казал най-точно: Мразя любовта повече, отколкото обичам омразата. Любовта е зависимост, която човек, търсещ свободата, не би искал да има. Тя е дрога. Дрогирал съм се веднъж-дваж. Ставаш друг човек, не можеш да се познаеш. Но когато отмине, защото любовта е с кратък срок на годност, си свободен да летиш. Или да изровиш дупка в земята, да легнеш и да заспиш...

Доста здрав мъж си, за да се пазиш толкова.

Това е обвивка, стена. Предпазен щит. Само да надникнеш под повърхността на кожата...

Какво ти се е случвало, докато обикаляш с колелото? Честно, не мога да си представя какво е в главата на човек, който кара дни наред сам, какво звучи – музика, съвест, спомени?

Непознатото има свойството да се митологизира. Ако обикаляш пространствата на света с кола, можеш да обикаляш и пространствата в главата си. Тогава може да звучат съвест и спомени. Може да звучи и музика. Буквално. От радиото. Всяко едно такова пътуване може да бъде медитация, но когато придвижването ти зависи от силата на волята и краката, не можеш да мислиш за нищо друго, освен за тях. Карането на колело е агония. Пътуване към болката. Преодоляването на болката и отшумяването й след това е което харесвам в колоезденето. Има и меки на пипане колоездачи, които излизат заедно в неделя, за да се насладят на природата и свободата. Аз карам през седмицата, сам, само по магистрала, където се състезавам със себе си, и нямам време за маловажни неща, като забавления и забележителности.

На премиерата на книгата ти беше с много елегантна розова риза. Кой я изглади? И какво трябва да има всеки мъж в гардероба си?

За останалите мъже не знам, но в моя гардероб има почти толкова призраци, колкото и ризи. Призраци на жени, някога купували тези ризи и гладили ги с любов до ръб. Ръба на себеотдаването. А аз съм ги мачкал след това. Ризите също. Това беше отдавна, сега не е така, но призраците не умират. Те дебнат в гардероба и натрапват спомена за всеки от тях, с всяка различна риза. Тази от представянето си купих и си изгладих сам. Без себеотдаване и без любов. Но и без съжалението и вината от всяко поредно (и неизменно) намачкване.

« предишна страница
2 КОМЕНТАРА
2
пиперко
01 юли 2016, 21:45

тази житейска философия ми прилича на въведение в мазохизма.
сантименталност има, ама не е от интересните

1
alba
06 юни 2016, 13:01

Васил Панайотов пише добре. Умее да омагьосва думите. Без излишна сантименталност. Честно.

ТВОЯТ КОМЕНТАР