Има един просещ мъж, често ще го срещнете на „Калоян“ между двете черкви. Понякога е леко агресивен. Днес се оказах сама срещу него на улицата и за да си спестя недоволното му подвикване, затърсих портмонето си (дали в такъв случай се казва милостиня, или по-правилното е откуп?!). Докато ме чакаше, мъжът изрече дословно: „Вие сте графиня. Младата Бриджит Бардо. Милионер заслужавате, да обиколите с него света и след това да ми се обадите!“

Ушите ми се изчервиха, докато му подавах металния лев. Когато разтвори шепата си, видях, че в нея вече има 6-7 подобни монети. Ех, значи младите Бриджит Бардо тази сутрин сме поне половин дузина, си помислих и заподскачах въодушевено към редакцията. Излъга ли ме в очите този мъж? Да. Вдигна ли ми настроението? Да. Разсмя ме. Беше ли користна лъжата му? Да. И какво от това?

Да живее лъжата, това прекрасно изобретение на цивилизацията! Ако ще го чествате днес, последвайте съвета на Ал Капоне: Ако лъжеш, бъди кратък!

Просто повечето хубави неща са кратки.

P.S. Сега, лъжа-лъжа, но това че с Б. Б. сме като две капки вода, винаги съм го подозирала, обаче не бях получавала второ независимо мнение. Например милионерът, дето ми е вкъщи и още не знае, че трябва да обикаляме света, за толкова години така и не забеляза приликата.