Стефан Божков е художник, бохем, тънък ценител на хубавото вино и красивите жени. Илюстратор на книги, актьор, бивш хамалин. Известен е с прекрасния си цикъл литографии към поемите на Робърт Бърнс, който е част от постоянната колекция на музея на поета в Шотландия.

Божков има самостоятелни и групови изложби в САЩ, Литва, Чехия, Унгария, Словения, Испания, Япония, Белгия. Работил е в БТА, на археологически разкопки. Беше сред най-добрите приятели на Кольо Карамфилов. Хедонист и разбойник по душа. Очите му изпускат хитър блясък, докато търкаля „р“-то и оформя думите в ниските регистри със специфичния си тембър, разказвайки своите истории.

„Добре дошла, кралице моя!“

Роден съм в къща с вишнева градина и имам три сестри. От малък бях заобиколен от нежния пол. В родното ми Панагюрище имаше килимарски цехове. Някои от жените тъчаха килими и надомно. Работеха полуразсъблечени, разголени, защото през лятото е страшна жега, а те постоянно са в движение. Ходех да ги гледам как пъхат вълнените конци в нишките, които се отварят като врата. През нея виждаш гърди, коси, ръце, тела. Оттам с набивачката – трак-трак. И цялото това движение е един театър на красивите женски форми. Като малък ги наблюдавах с часове. По-късно нарисувах картината „Килимът“, в която се вижда процепът между нишките и оттам прозират гърди, устни, женски силует.

Ловът

В моето семейство цареше прекрасна обич. Имаше либералност. На 6 години за първи път отидох на лов. Баща ми ставаше рано и заминаваше в Балкана. Майка ми приготвяше раницата ми и ме пращаше по-късно. Уговаряхме се той къде да ме чака в планината. Правеше ми мишена и ме оставяше с една пушка. На 7 можех да правя патрони с една машинка. Освен към жените, имам почит и към оръжията, но и към природата. Отказах се да ловувам, след като прелетяха сачми над главата ми. Има големи некадърници, не спазват никаква ловна етика. Болшинството са станали ловци заради мода или от комплекси.

Малкият пушач

Запалих първата си цигара в първи клас, като Хъкълбери Фин. Сестрите ми ме водеха с техните компании и гледах от тях. Един ден взех от цигарите на баща ми и си запалих в двора на училището срещу нас. Изловиха ме позорно. Преди да ги откажа през 2011 г., пушех по 3-4 кутии на ден. Направих си изследвания и слава Богу, казаха ми, че е ЖЕЛАТЕЛНО да ги спра, защото ако ми бяха казали, че ТРЯБВА, щях да запуша още повече. Сега запалвам само пури.

Уроци по математика

Имах вуйчо – така се казва в Панагюрище мъжът на сестрата на баща ми. Бил е секретар на Стамболийски. Повели го да го убиват след Стамболийски. Обаче вуйчо ми е бивш моряк, здрав земеделец. Избягал. Първо в Париж – голям лайфаджия, после се бил като интербригадист в Испания. Беше огромен и всяка нощ носеше със себе си кошница с храна в спалнята. Спеше с нощница. Събуждаше се през нощта, пускаше радиото и изяждаше всичко. А леля ми се амбицира да уча таблицата за умножение в предучилищната и остави вуйчо да ме изпитва. Той купи една тенджера с кебапчета и седнахме. Пита ме колко е толко по толко. Аз гледам таблицата, отговарям, той ме награждава с кебапче. Не завършиха добре нещата, когато леля се прибра.

Съветският съюз

Там бях на лагер в четвърти клас за цял месец. Не ми хареса храната и навих другарчетата да вдигнем бунт да се прибираме в България, в резултат на което взеха да ни водят по скъпи хотели и много да се грижат за нас. А майка ми беше оплела една шапка по модел от сп. Burda да я подаря на момиченцето, което ми хареса. Но аз имам три сестри, как да харесам само една жена? И ми допаднаха шест. Седнал съм на едно легло, а срещу мен – те шестте. Гледат не мен, а шапката. И се чудя на коя да я подаря. На коя, на коя... Дадох я на едната. И другите я подгониха, набиха я и скъсаха шапката.