„Японският любовник“ на Исабел Алиенде е книга, над която всяка жена ще пролее сълзи независимо на колко години е, колко страници е изчела и колко презира по принцип любовните романи. Разказана по сладкодумния начин на писателката, продала 65 млн. копия от книгите си досега, историята в нея води читателя към дълбините на собственото му сърце. А не е ли това чистата мисия на добрата литература?
Въпреки че новата й книга не е от класата на „Дъщеря на съдбата“ (любовната история на бяла американка с китаец), въпреки че фабулата на места издиша, а героите са схематични – особено японският любовник, романът е изключително топъл, затрогващ и вдъхновяващ.
В интервю пред списание ЕVA през декември 2015 г. Алиенде признава, че е написала  книгата в специален момент от живота си – когато е минала границата на 70-те, усещайки тежестта на остаряването и самотата, а бракът й се е разпаднал. „Липсваше ми любов и я компенсирах, като създадох една любовна история“, казва тя в интервюто.

Любовната история в романа започва, когато малката Алма Беласко, изпратена от родителите си при богатия еврейски чичо в Америка заради задаващия се в Европа фашизъм, се влюбва в Ичимей, слабичкото японско момче на градинаря на имението. И продължава в луксозния дом за стари хора, в който по собствено желание се настанява прехвърлилата 80 години Алма. Там, в този дом, който е нещо като Чакалнята на Господ за всичките остарели души, ексцентричната Алма събира парчетата от своя живот и с храбра усмивка дава своите отговори на въпросите, които вълнуват всяка жена – какво се случва в онази тъмна и студена част от нашия живот, наречена старост? Има ли в нея място за любов? За секс? Илюзия ли е времето? А младостта? Изчезва ли животът, когато я изгубим? „Който казва, че всеки огън рано или късно угасва, греши: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не ги задуши с един замах, но дори и тогава остават неугаснали въглени, готови да пламнат с малко кислород.“ За тези неугаснали въглени, от които може да лумне пожар, независимо от възрастта, разказва „Японският любовник“.

Съдбата на Алма се преплита със съдбата на младата молдовска емигрантка Ирина, която се грижи за нея и открива миг след миг истината за живота на тази изключителна жена. Алиенде (през очите на Ирина) я наблюдава запленена „както зоолог наблюдава безсмъртен саламандър“. Старчески дом? Емигрантка с тежка съдба? Старица с отминала любов? Звучи потискащо. Но няма нищо общо с чувството, което ме завладя, четейки романа на един дъх и с огромно удоволствие. В него има всичко от добрата литературна кухня на романтичната Алиенде: любов, съспенс, загадка, модерен „принц“, който спасява душата на млада изтерзана девойка, много женска житейска философия, плюс вълшебно съчетаните подправки на думите, които писателката безусловно владее. И отлично приготвен „исторически сос“, който обхваща важни събития на XX век – живота на еврейската диаспора в Сан Франсиско в навечерието на Втората световна война, ледения полъх на фашизма откъм Европа, нелегалните аборти, СПИН, сексуалното робство, лагерите за японци в Америка... Но най-голямото достойнство на „блюдото“ е променливият, противоречив и много истински образ на Алма – старицата, която не се страхува от смъртта, а от това да спре да обича.
Истинско предизвикателство е да посрещнеш старостта без страхове, ни казва Алиенде с този роман. Стига сърцето да е живо. Фантастично е да си жив, заключава в романа си с усмивка вечно младата писателка.