„Отдавна мечтаех да пътувам в Азия и миналата година се записах на йога ритрийт в Тайланд. Впоследствие се разбра, че има опция да отидем и до Камбоджа, до едно от чудесата на света – храмовия комплекс Ангкор Ват. Това неочаквано предложение сякаш бе в отговор на моя неосъзната мечта.

Преди година си бях закачила на стената вкъщи карта на желанията по фън шуй – девет квадрата с пожелания за различните сфери от живота. В сектора на пътуването бях сложила снимка на храм с кули с фалически форми, за който си мислех, че се намира в Бали. Оказа се, че това е Ангкор Ват и това съвпадение затвърди решението ми да пътувам дотам.

Koh Pha-Ngan и цветето на живота Тръгнахме на 14 ноември, кацнахме на Ко Самуи и се отправихме с ферибот към един малко познат остров в Тайланд – Ко Панган. Това е духовно място, ориентирано към практикуване на йога, медитация, аюрведично хранене и пречистване, изцяло некомерсиално. И тук преживях още едно неочаквано съвпадение: през лятото си бях татуирала символа „цветето на живота“. На остров Ко Панган този символ беше навсякъде – както в духовните центрове, така и на пазарите – по тениски, бижута и дрехи за йога.

Интересен е и друг факт за острова, че е с ин (женска) вибрация. Сутрин и вечер практикувахме йога и медитация. Яздихме слонове, гмуркахме се край коралови рифове, обикаляхме острова със смешна дървена лодка, в която непрекъснато пазехме баланс, за да не се преобърнем. Ходихме и на хаус парти в джунглата, известно като Moon Night Party, защото се прави на пълнолуние.

приключения на границата От остров Ко Панган стъпихме в истинска лудница – Банкок, прекалено гъсто населен. Там животът е на улицата и е невероятно мръсно. Единствените чисти места бяха луксозните хотели и храмовете, сред тях този със Златния Буда – най-голямата златна статуя в света. Впечатлиха ме малките пространства, гаражни клетки, в които живееха цели семейства с домашните си любимци – там се готви, пере се, спи се, прави се любов. При вида на тази мизерия разбираш колко добре живеем ние и как не трябва да се оплакваме.

Продължихме към границата с Камбоджа с раздрънкан автобус. Не беше в програмата, но се оказа голямо приключение. Не можеш по друг начин истински да усетиш живота на местните по границата между две толкова бедни държави. Имахме три часа престой и миризмата беше потресаваща – сред страшна мръсотия хора продаваха разстлани почти направо на земята пържени скакалци и хлебарки и всякакви буболечки в хартиени фунийки. Всички си сложихме маски с аромати на носовете. На границата ни взеха отпечатъци от пръстите. Бяхме обградени от хора, обвити в кърпи, с тъмни очила, като терористи, но това е предпазна мярка срещу прахоляка, вдиган от автомобилите и моторите. Инстинктивно си стискаш чантата, сякаш очакваш някой да ти я грабне, но престъпност от този вид няма. Дори в хотела в Камбоджа не си заключвахме вратата и не ползвахме сейфа в стаята. Никой не пипна нито пари, нито телефони, нито фотоапарати. Хората са много бедни, но не крадат.