„Ние сме двойка стари планински кози. Ще бъдем заедно, докато единият от нас не умре“, признава Доли, за която най-великият релакс е да се качат със съпруга си на семейния кемпер и да отидат на някое диво, пусто и далечно място. Когато пътуват в дует, тя задължително си взема любимите удобни дрехи – къси панталонки, потничета и ризи, завързващи се точно под бюста, с които е известна и които поради миньонския й ръст наистина изглеждат като „бебешки дрешки“, както ги нарича тя. А когато сутрин двамата пият чай в туристически чаши пред кемпера си, наблюдавайки някоя изумителна природна картина, тя се обръща към Карл с „моята голяма чаша вода“. Не би могла да живее без него.

Голямата меланхолия

Това, че нямат деца, ги сплотява още повече. А може би в същото време ги разделя, но във всеки случай, прави брака им още по-необикновен. До 35-ата си година Доли здраво е хванала руля на кариерата си и посоката е само една – пълен напред! На помощ са привикани най-разнообразни противозачатъчни препарати и други методи. И изведнъж на 35 г. тя разбира, че часовникът тиктака неумолимо. Вече е суперпопулярна, току-що е получила първата си награда Грами, всичко върви по план. Спира противозачатъчните и със същата амбиция, с която прави кариерата си, започва да прави и бебе, само че плановете й се провалят. В продължение на три години не успява да забременее нито веднъж, а през 1984 г. става ясно, че има проблем с яйчниците и й правят частична хистеректомия. Трябва да се прости с идеята за дете завинаги. Карл също, ако иска да остане с нея.

Тогава Доли Партън преживява най-тежките две години в живота си. Изпада в депресия и се оказва, че в семейството й и по майчина, и по бащина линия има хора с тежки психически разстройства. „Меланхолията винаги е била част от живота ми, заложена е дълбоко в мен“, признава певицата. Поради сериозната операция й се налага отново да пие хормонални лекарства, изпада в ранна менопауза, напълнява много и сякаш светът се срива около нея. Има дни, в които не вижда никакъв смисъл да стане от леглото. Карл е непрекъснато до нея. Носи й букети диви цветя, пише й дори тромави поеми. Тя осъзнава колко огромен жест е всичко това от негова страна, понеже той е най-неромантичният мъж на света.

Момичето с пъстроцветната дреха

Когато Карл вижда, че Доли буквално е рухнала, смазана от обърканите си хормони, от адската вина, че е предпочела кариерата си пред това да бъде истинска жена и майка, той започва да й чете Библията. Винаги е бил силно вярващ, религиозен дори. Партън и до днес си спомня мига, в който видяла с вътрешното си зрение как някаква невидима ръка се протяга към нея и я измъква от блатото на меланхолията, заплашващо да я погълне. Може би е било халюцинация или сън, в който се е унесла, докато Карл й четял любимата й библейска притча за Йосиф с пъстроцветната дреха.

Йосиф бил дванайсетото дете на Яков – най-малкият и най-любимият му син, плод на любовта му с Рахил, жената, която той страстно и истински обичал. Един ден Яков ушил само на него, на Йосиф, фантастична пъстра дреха, а братята му страшно му завидели и т.н. Приказката била с хепиенд и буквално спасила живота на Доли Партън. Сякаш била написана за нея – и тя била израснала с още 11 братя и сестри, и те били бедни, и тя била много, много обичано дете, и тя била преминала през много препятствия, но може би пък и на нея още с раждането й Господ й бил ушил една фантастична пъстра дреха и я бил облякъл с нея, и я бил благословил с талант. Може би и нейната приказка ще има щастлив край.

Доли се изправила на крака. Отново започнала да пише песни. Отслабнала. Рязко. Много. Гърдите й, с които толкова много се гордеела, изчезнали и тогава Доли си направила първата от дълга върволица пластични операции. Имплантите стигнали култовия размер 40 DD и оттогава това цифро-буквено съчетание е нещо като символ на Доли Партън. Всички знаят, че това е нейният размер. Доли е наясно, че олимпийският размер на гръдната обиколка е важна част от имиджа й, но знае също така и какви кански болки в гърба в течение на годините й докарват „тези две чудовища“.

Приблизително по това време се ражда легендарния имидж на Доли Партън – такъв, какъвто всички го знаем – вечната усмивка, разкриваща бисерни зъби, съвършено гримираното лице, 12-сантиметровите токчета, кукленската талия, задължително подчертана с корсети и колани, ярките, дори кичозни тоалети с огромни деколтета и, разбира се, високата многопластова прическа. Пардон – перука. Доли обожава да се шегува с перуките си. Когато й задават драматичния въпрос кой е нейният най-голям страх, тя обикновено се почесва по главата и казва също толкова сериозно: „Да не ми падне перуката на сцената.“ Или ако незапознати с тайните на нейния емблематичен външен вид я питат за колко време й правят тази толкова сложна прическа, тя вдига рамене: „Нямам представа. Никога не съм там.“

Доли стисва зъби и продължава напред. Щом като не може да има деца, всички чужди деца ще са и нейни. Основава фондация, която и до днес всяка година раздава над 2 милиона книги на деца от цял свят. От един момент нататък спира да говори в интервютата си за това, че някога е искала да има собствено дете. Твърди, че нито тя, нито Карл са копнеели за това, така че всичко е наред.