Какво не ти харесваше?

Че си в нова постройка. Тибетците идват като бежанци в Индия някъде през 60-те, 70-те, манастирите са нови постройки, като панелки. Вътре с килии, в които двама-трима монаси живеят доста мизерно. Те са откъснати от природата, от планината, от Хималаите, това ме отблъскваше.

Поддържаш ли връзка с някого от приятелите си в Дарамсала?

Преди няколко години получих писмо от Ани Дауа, учителката ми по тибетски, която е монахиня и е описана в „Крака на костенурка“.

Електронно писмо ли?

Не, една приятелка ми го донесе. Предполагам, че монасите имат и телефони, и интернет, поне тези, които имат спонсори и пари. Но Ани Дауа отказва да има интернет.

А Цар, твоят герой и „съквартирант“ от онова време? Какво се случва с него, имаш ли представа?

Срещнах наш общ приятел хърватин, Драго, който сега се занимава с тибетски език и философия в Загреб. Драго ми разказа, че Цар работел в един ресторант, белел картофи. Драго много се смял, защото си спомнил, че когато с Ирина, жена му, ни идваха на гости в Индия в стаята, където живеехме с Цар, винаги бяхме в процес на готвене. И Цар белеше картофи, седнал сред обелките, сред смрадта от змии и скорпиони. Такава ми е кармата – да беля картофи, казал Цар. Не знам какво се е случило след това с него.

Ако кармата на Цар е да бели картофи, каква е твоята?

Да прескачам от място на място, без да мога да се спра.

Вярваш ли в прераждането?

Да, естествено.

В идеята за прераждането ме притеснява, че всички в предишните си животи са били фараони и принцеси. Кой тогава е орал на полето?

Донякъде е така. Това, което е навлязло в популярната култура, всичките езотерични залитания и суеверия, за мен са пълни глупости. Правят си самохипноза или някой ги хипнотизира и те си спомнят, че са били Тутанкамон. Жените обикновено са клеопатри, мъжете при всички случаи стигат до фараон или Наполеон. Измества се най-важното послание в идеята за прераждането. В будизма се смята, че това, което сме сега, и което сме били преди, са два различни индивида. Има отпечатъци, които се прехвърлят на психическо равнище, от тяло в тяло, от съзнание в съзнание. Но всички брънки във веригата са различни същества. Аз мога да нося отпечатъци и семена, така, както нося гени. Те не ме обуславят напълно. Ако аз имам гени на воини, това не е извинение да съм агресивен и да наранявам другите. Това е само някаква даденост, която ние като хора трябва да надраснем, вземайки това, което е добро.