Пишеш, че там си изпитал особено чувство за свобода.

Бях в особена ситуация, тъй като станах монах на 21-годишна възраст. Бил съм дете, а се чувствах възрастен, мислех, че съм минал през всичко и мога да вземам истински смели решения. Приятелите ми в Щатите, много от тях българи, учеха, опитваха се да мислят за бъдещето, за бизнес, за това как ще намерят работа. Аз все едно ги бях надскочил тези неща, все едно се бях пенсионирал на 21. Нямах деца, семейство, нямаше нищо, за което да се грижа или да се притеснявам. Индия от хилядолетия има традиция точно за този вид живот. Там все едно че планините медитират, джунглите медитират, не искам да кажа, че земята е свещена и да вляза в някакъв магически реализъм, който ми е противен, но тази традиция я има и се усеща. В началото мислех, че ще остана в Индия завинаги.

Последните години в България, преди да замина за Щатите, бяха абсолютно бедни. Спомням си, че имаше опашка за бензин от парк-хотел „Москва“, която слизаше 4-5 км край КАТ до бившата автогара. Нямаше нищо в магазина освен сол и белина. Имаше режим на водата, на тока. След това отидох в Щатите и се сблъсках с тотална мизерия. Имах пълна стипендия в Бъркли, но не ми достигаха парите. Трябваше да работя, за да си плащам всички сметки и учебници. Първия семестър имах у себе си 5 долара за 4 месеца. Вечер ядях в кафенето на университета, но ако учиш до 4 сутринта, към 3 часа ще огладнееш, а нямаш нищо, аз бях в общежитие, няма хладилник, храна. Мисля, че на третия месец си купих едно малко шоколадче, когато вече не издържах. Така че бях свикнал с доста трудности, преди да отида в Индия. Там трябваше да свикна с мръсотията, бълхите, комарите, змиите, скорпионите и т. н., но не ми беше трудно. Беше изключително романтично, автентично. 

Дървениците в леглото са изключително автентични...

Първия месец изпитах лек шок. Но после се влюбих в начина на живот на индийците, на обикновените семейства, при които живеех и които се прехранваха от една крава, козичка, режеха клони от дървета да се отопляват през зимата в къщи, измазани с кал и оборска тор. Когато попаднеш в такава къща, тя е топла и излъчва приятен мирис. Не знам защо, но е така. Сладникав мирис на чисто и на дом. Колкото и да беше мизерно, аз се включих в начина им на живот, защото беше близък до самите Хималаи, беше в хармония с всичко останало. Много малко съм живял в манастир, не ми харесваше.