Още като студентка в Париж тя попаднала в книжарница, където имало пътеводители за всяка една страна в Африка, само за Мозамбик нямало. Бил включен в някакъв общ гид с малко инфо. Така още тогава на Станка Желева й хрумнало, че точно там иска да отиде и да рисува.

В Мозамбик гостувала за 20 дни на своя близка приятелка. И през цялото време си е водила дневник – дневник на художник, не със записки, а със скици от местата, където е била, на хората, които е срещнала. Сега прехвърля скиците си върху платна, искрящ от багри разказ за невероятно пътешествие в далечна и не много позната част от Африка. Сюжетите са взети от живота: пред малък салон за красота (проста паянтова барака) седи собственикът му, а над главата му надпис „Исус те обича“. Направо в праха на пазара приклекнал полугол мъж вае педикюр на солидна дама, зад нея седи асистентът на нейл артиста с мостри на лаковете за нокти. Дузина жени се изтягат върху стоката си на пазара за рогозки...

„Обичам Африка – казва художничката, – но досега съм била в бившите френски колонии в западната част на континента. Там е ужасно по-различно от това, което видях и усетих сега. Буркина Фасо, Сенегал, Мали. Французите колонизират по различен начин от португалците, които се смесват с местните и правят един особен меланж... От тях са останали и старите хасиенди, прекрасни са. Освен това в Мозамбик хората са различни, там няма просещи по улиците както във Френска Африка, няма бандитски групировки. Мили, учтиви, възпитани, цари някакъв колониален дух в тази страна. Долавя се и комунизмът – празнуват се всички празници като Деня на африканската жена, Първи май.

В Мозамбик традиционните африкански тъкани, наречени капулана, се носят по съвсем различен начин, отколкото в другите африкански страни. Ще паднеш, ако ти кажа, че има капулана с образа на Самора Машел, бившия им президент, който загина в самолетна катастрофа, или на някой друг местен комунистически функционер. В столицата Мапутo има улица „Георги Димитров“. Обаче няма никакво напрежение, едно безгрижие цари... Народът е по пазарите. Повече пазари, отколкото в Мозамбик, няма никъде другаде. Бях на пазара за богати западняци – чисто, подредено. Продават се дървени маски, макар да не са много традиционни за Мозамбик. Както каза един приятел, надникни отзад да видиш колко кутии с вакса ще намериш, те оцветяват дървото, за да имитират ценните видове – тик, абанос, сантал... Купих си едно страхотно дървено лего, цветно, цели сцени от живота им. Търговията върви тематично – на една алея има към 50 сергии с най-различни, но от един и същи вид неща – кошници например. На друга – бижута...

Един местен ме заведе в Мапутo на пазара за магия. За всичко магии има – за любов, за болест, за бизнес... Нищо не си купих, хвана ме малко страх – сушени ръце на маймуни, скелети от акули, гърмящи змии, бутилки със странни смеси, цветни. Вуду кукли. Много морски звезди, скелети на риби балон, части от костенурки. Всеки щанд имаше консултант. Не можах да снимам там, не беше удобно, защото тази търговия е малко нещо незаконна. Харесах си едно герданче, но се оказа, че е някаква муска с не много ясно предназначение, така че... И само една скица успях да направя от пазара на магиите, малка, защото трябваше да съм много дискретна. Да не бия на очи. За да не ме хване някоя африканска магия все пак...