В момента Мозамбик е притегателен за португалците, които заради кризата в Европа се местят да живеят там. Заради това и заради нашествието на бизнесмени от цял свят, привлечени от открития наскоро земен газ, цените са се вдигнали неимоверно. Не само на имотите. Дори местните от южните части на страната ходят да си пазаруват в Южна Африка, че е по-евтино. Говоря за вносни стоки.

В Мапутo в най-луксозния хотел живеят бизнесмените. Имам предвид хотел, в който гущерите не падат от тавана в леглото ти, когато заспят. Ама аз съм им свикнала, те са добра инвестиция срещу комарите. Един на мрежата на прозореца да имаш, няма какво да се тревожиш, че ще пипнеш малария. А за бизнесмените да ти разкажа. Поради мудността на местната администрация повечето от тях нямат официални документи за пребиваване в страната, така че са един вид незаконни наематели на офисите в бизнес центъра. Но на рецепцията има съгледвач, който, ако идва проверка, ги предупреждава и те се изнасят през специален изход. Представяш ли си мастити американски и английски предприемачи как се крият като нелегални мексиканци в Щатите.

Индийският океан е нещо много специално, Мозамбик има страхотно дълга плажна ивица. При отлив местните събират от пясъка един вид миди. Те основно се изхранват с улова от океана, дето се вика там и гащи да хвърлиш, ще извадиш я лангуста, я скарида, я риба... По време на отлив вървяхме километри навътре в океана до рифовете. А веднъж, като плавахме до един остров близо до Мапутo, на връщане трябваше да бързаме да не ни хване отливът. И на пет-шест километра навътре в океана видяхме как един рибар си бута лодката – изглеждаше абсурдно в средата на океана. Но отливът го беше приклещил. Съжалявам, че нямам снимка... Уникално беше.

Гмуркахме се на един плитък коралов риф на остров срещу Мапутo. Чувствах се като в научно-популярен филм. Докато не ни подмина едно стадо акули тийнейджъри, които явно си имаха друга работа и не ни обърнаха внимание. Но на нас с моята приятелка и това ни стигаше да се озовем незнайно как на брега и да не повторим. Знаеш ли колко е ужасно да се почти отъркат о тебе тези твари!

Бяхме и на един остров, пълен с кости от умрели китове.

Като бяхме за четири дни в Шай Шай, спахме в едно наколно жилище, по-скоро луксозно, с четири стаи и невероятна тераса. Под разкошни дървета, по които подскачат маймуни и пойни птички. Пълен дивоч! Специално за бели туристи. С всички възможни удобства, но през подовете на стаите се вижда земята. И на четвъртия ден, преди да си тръгнем, излизаме на терасата да си пием кафето и мъжът на моята приятелка извика – спрете! Видяхме огромна зелена змия да се припича най-безцеремонно на слънцето. Има хора, които змиите не ги вълнуват, но аз не съм от тях. Затворихме се вътре и оставихме влечугото да се оттегли. Обаче преди това го снимахме и се оказа после, че сме имали среща с третата най-отровна змия в света, зелена мамба. Даже и пет минути нямаш дедлайн, ако те ухапе. По-отровна дори и от така разпространената в Мозамбик плюеща кобра. Добре че я срещнахме в последния си ден, иначе щях сигурно да спя права с идеята, че може да се вмъкне отвсякъде и по всяко време. Но райско местенце е Мозамбик. С тази червена латеритна почва. С тази зелена джунгла и този невероятен океан! И благодарение на хората е едно от малкото спокойни места по света. Те са уж християни, но по брега на Индико сутрин по време на отлив се събират на групи и се молят. На кого не знам. Но е странно, някак си безумно и много красиво – виж, накацали по пясъка с техните шарени капулани... Мързеливи хора, но страхотно чаровни. Добрата новина е, че те са такива, каквито са били преди столетия.“