Какво разпозна у себе си, незабелязано досега?

Дълго отказвах да приема, че съм слаба и ранима... Че просто не съм това, което искам да бъда. Чрез „Семейни реликви“ някак го приех. Черкелов ми показа, че слабостта не е непременно нещо лошо, дори обратното. Също и Галин на моменти ми казваше – бъди крехка, ранима. Защото дотогава много се стараех да бъда твърда, бойна дори. Борец. Малкото хора, които ме познават, знаят, че съм точно това, което крия.

Каква би искала да бъде следващата ти героиня?

Искам да изиграя някаква голяма любов... Но само да я изиграя, не искам да я изживявам.

Не съм сигурна. Всеки път си мисля, че я имам – както е нормално при всяко влюбване. Обаче... по-скоро не съм я срещала. Много лесно прихващам вълните на човека, с когото съм. Може би за да мога да го обичам по-добре, се опитвам да бъда като него. От една страна, е знак за несигурност и търсене на одобрение, от друга, е като актьорството – влизам в различни роли и опознавам себе си по различен начин.

Притесняваш ли се от момента, в който ритъмът ти ще се забави?

Много! Винаги са ми казвали, още в гимназията – Глория, много бързаш. Всички ми го повтаряха... Първоначално отричах, но постепенно осъзнах, че наистина много бързам. И понеже не намерих сили в себе си да се забавя, реших да се опитам да го използвам в мой плюс. Може би в това се състои безгрижието, което се вижда отстрани...

Ти си типична Везна: вечна неудовлетвореност от момента, и усещането, че някъде сега се случва нещо много по-добро.

Смятам, че самото ни физическо присъствие във Вселената трябва да бъде обосновано. Да оставя следа, да има експлозия в някакъв момент. И за мен това трябва да се случва постоянно! Иначе какъв е смисълът?!?

Как си с компромисите?

Ненавиждам ги. Мисля, че вече почти не правя. За себе си знам, че емоционално и психически ми трябва много малко, за да се срина и не позволявам дори това малко да се случи.

Преди годинa ти преживя нещо смразяващо – стана жертва на домашно насилие. Какво се случи? Този човек беше ли склонен към агресия?

Това коренно ме промени. Част от шока беше да осъзная колко слаба съм всъщност. За агресията – нямаше никакви признаци. Всичко беше цветя и рози. Въпросната вечер всичко беше прекрасно, страшна любов, бяхме на караоке и той ми пееше You are so beautiful... И изведнъж в рамките на две секунди сякаш каза „щрак“. На следващия ден твърдеше, че не помни. На мен самата щеше да ми е много по-лесно, ако знаех причината. Защото продължи ужасно дълго. Три часа. През които аз не разбирах какво се случва и защо. Минах през всякакви емоционални състояния. Страх, плач, крещене, молене... Мислех логично до някаква степен и осъзнах, че той няма просто да спре. Започнах да се държа наобратно, да бъда силна, но това нищо не промени – напротив, направи нещата още по-лоши. Няколко пъти загубих съзнание и след това... наистина не знаеш къде си.

След като успях да избягам, мисля че беше около 5 сутринта, първо се обадих на близък приятел. Дрехите ми бяха скъсани, реалността ми беше абсолютно чужда и изкривена. Той ме прибра у тях, даде ми сериозна доза мента, глог и валериан и успях да заспя за няколко часа, докато през това време той се обадил на майка ми. Когато отидохме в болницата, кръвното ми беше 60 на 40. Не знам как бях жива. Но вътрешната сила, желанието за живот и оцеляване са феноменални... Отидох в полицията с медицинско досие от 5 страници! Все още имам белези по тялото оттогава... А полицаят каза – ако трябва да бъда честен, най-добре си решете проблема лично, защото ние нищо не можем да направим. Реално няма как да ми помогнат, защото, един вид, е моята дума срещу неговата. Можело да започнем дело, но да не очаквам някакво възмездие или правосъдие...