„Сикарио”: Добре дошли в Ада!

Мрачен град, в дим обвит, алчен за жертви... Филмът на Дени Вилньов "Сикарио" е в кината от днес. С Емили Блънт, Бенисио Дел Торо и Джош Бролин. Възхитителен, кошмарен, задължителен!

eva.bg 09 октомври 2015

Суадад Хуарес е зловещо място, дами и господа. Град в Мексико, завладян от наркокартелите, в който уличните войни, зрелищното насилие, убийствата и терорът са ежедневие. Адово място, истински кошмар! Напишете в гугъл името му и ще видите. Или пък не го правете, но знайте, че на небето може би има един пъкъл, обаче на земята са повече, много повече. Суадад Хуарес със сигурност е сред тях.

Филмът е „Сикарио”. Режисьор е Дени Вилньов, канадец, който има зад гърба си номинация за „Оскар” за чуждоезичен филм – за Incendies (2010) - и мисля, че спокойно можем да го наречем един от най-добрите съвременни режисьори. Неговият „Сикарио” е творба, демонстрираща изключително високата проба кинематографично майсторство, не само на Вилньов, но и на оператора Роджър Дикинс, на монтажиста Джо Уокър, на актьорското трио Емили Блънт, Бенисио Дел Торо и Джош Бролин. Подобни филми се появяват веднъж на няколко години.

Емили Блънт, която започна кариерата си с ролята на секретарката от „Дяволът носи Прада”, тук е в ролята на Кейт, полеви агент на ФБР, с огромни и чисти сини очи, видели какво ли не, но не и чудовищно място като Хуарес. Епизодът в който военният хеликоптер се приземява в Мексико, а после колата на ФБР пътува през бордеите на този град-ад е шокиращ и гениален – като ритъм, като въздействие. Целият епизод е заснет в почти документална стилистика и монтиран така че създава усещането за един-единствен предълъг кадър, който като змия се вие пред теб и те води към места, от които ти настръхва косата (но в същото време те карат да си спомниш защо толкова много обичаш киното). Както в четвърта песен на своята „Божествена комедия” Данте Алигиери описва слизането си в Ада - в мрачната бездна, „в дим обвита”, алчна за жертви...

Няма да ви разказвам в детайли сюжета на филма, би било престъпление. Той се разгръща бавно, стъпка по стъпка, и не трябва да разбираш нещо, преди да разбереш нещо друго. Както вече стана въпрос силата на „Сикарио” е именно в този ритъм и всяка информация, извън основната, която бихте могли да получите, тотално ще убие преживяването ви. Този филм е като хищно животно. Той дебне някъде, създава ти впечатление, че нищо не се случва, обгърнат е от лъжлива притихналост. И в един момент скача, напада те, впива си зъбите в теб, не можеш да си поемеш дъх. Между другото на испански „сикарио” означава наемен убиец.

Историята, която ни разказва филмът на Вилньов много прилича на тази в „Жега” на Майкъл Ман с Робърт Де Ниро и Ал Пачино, само че тук сблъсъкът между двамата главни герои – Блънт и Бенисио Дел Торо – е още по-силен, още по-зареден, тъй като принципно и двамата са от едната страна на бариерата. И двамата са изумителни. Драмата на филма, трагичният конфликт, невъзможността той да бъде разрешен – всичко това е в очите на тези актьори. Очи и лица. Нищо друго. Оставят те безмълвен, толкова са силни.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР