Вече десет години Румен Луканов събира зрителите пред телевизора и в едно от най-гледаните предавания в ефира на Нова телевизия продължава да е забавен и оригинален

Повод за нашия разговор е юбилеят на шоуто „Сделка или не“. „Много обичам да гледам телевизионни игри – признава Румен. – Поставям се на мястото на участника, представям си как аз бих играл вместо него. Със сигурност щях да се регистрирам за участие в „Сделка или не“, ако не го водех.“

Какво си спомняш от първия ефир на предаването?

Всичко. Помня как на генералната репетиция едно момче от публиката излезе да участва и остана до края с кутията със 75 000 лв. „За да си счупи лошия карък“ или от страх дали предаването ще тръгне добре, Банкерът му даде 75 лв.

Дали е подействало, не мога да преценя, но според продуцента на „Сделка или не“ Наско (Атанас Маринов) за девет години участниците са му „прибрали“ над 11 МИЛИОНА лева. Едно не се е променило през всичкото време – тръпката ми от напрежението преди запис.

В кой момент усети, че предаването е наистина много гледано?

Резултатите на рисърч агенциите показваха висока гледаемост, но как да повярвам на лист хартия? Една вечер през декември 2005 г. бяхме на гости на родителите ми. Имам си игра още от времето, в което живеех при тях – да отгатвам какво гледат комшиите само по премигването на светлината от телевизорите им.

Онази декемврийска вечер, естествено, бяхме пуснали „Сделка или не“. На рекламите с тате излязохме на балкона. Погледнах към отсрещния блок и после обиколих всичките балкони и по светлината на телевизорите отсреща броях кои гледат предаването. Агенциите се оказаха прави за резултатите.

Как ти се отразява известността?

Добре. Много хора ме спират, дават ми и ми искат (по-рядко) съвети, подвикват „ще има ли сделка?“. На мен ми е приятно. Има какво да научиш от всеки. С известността идва и голямата отговорност пред обществото да спазваш правилата например. Ако хората ги спазват и без да са известни, ще ги стигнем американците, както казваше Тодор Колев.

Хазартен тип човек ли си?

Не. Обичам да залагам, но умерено и с доза. Бих си купувал по един билет за лотария, но не повече. Ако спечеля нов билет с днешния, ще го ползвам утре.

Мъжете се познавали по гнева, отношението им към парите и по пиянството. Ти как изглеждаш, когато си гневен?

В какви отношения си с парите и какво те опиянява? Когато защитавам позиция, се разпалвам много и повишавам глас, за да наложа тезата си. Но същевременно се опитвам да се абстрахирам от всякакви емоции и да мисля рационално. Отношение с парите нямам. Изкарвам, харча и пак изкарвам. Човек трябва да работи за парите си, а моите дни минават в работа.

Първо, репетиции. След това – снимки, денят е дълъг, 18 часа. После с продуцента гледаме всеки епизод и го дискутираме. Идва ред на режисьора, редакторите, организаторите и целия екип. Тук е мястото да благодаря на екипа на „Блубокс“ („Блубокс Ентъртейнмънт“ – продуценти на „Сделка или не“) – огромни професионалисти.

Лесно ли отказваш? На какво категорично казваш „Не!“

Преди много години съм казал категорично НЕ на наркотиците и никога не съм пробвал. Направил съм го не защото са вредни, а защото човек лесно се пристрастява към тях. Иначе се опитвам да помогна на всеки, ако мога, и затова ми е трудно да кажа „не“.

Интуитивен ли си?

Много. Зодията ми (Риби) е такава, че, казват, може да съм медиум. Когато за първи път гледах италианския вариант на „Сделка или не“, усещането ми беше, че това предаване е направено за мен. Мисля, че интуицията не ме излъга тогава.

Ако напишеш книга за „Сделка или не“, кои от участниците в шоуто би описал и защо?

От Бекъма от Панагюрище до Елка от Айтос – всеки има своя заряд и неповторимост, своята игра с възходи и падения. Когато седна да пиша тази книга, ще изгледам всички 1700 епизода и ще мога да сравня участниците. Всъщност на един му помогнах да стане по-колоритен от другите. Оттам дойде изразът „Вежда или не“ и му махнах веждата с коламаска.

Кои са трите неща, които би спасил, ако избухне пожар в студиото?

Ако стане пожар в студиото (пу, пу, беж, беж, да не дава Господ!), първо скачам за хората. Второ, хората и трето, ако още някой е останал в студиото. Няма и да се замисля! Ако говорим за предмети, първо – телефона, защото без връзка с Банкера не може. Второ – бутона, защото когато всичко се възстанови, трябва да се виждат какви решения са взели участниците. И трето – Банкера.

Колкото и да го мразя, някой трябва да дава парите на играчите.