Шеф Максут от Истанбул - мисли глобално, готви локално
„С новото поколение шеф готвачи в Турция се опитваме да променим репутацията ни и вместо за „нация на кебапа“, да се заговори за „модерна анадолска кухня“, казва Максут Ашкар от кулинарния канал 24 Kitchen
Адриана Попова 07 October 2015
Водещият на предаванията „Модерна турска кухня с Максут“ и „Палитра от вкусове“ за кратко време стана любимец на публиката. Максут Ашкар е роден в Искендерун, голям пристанищен град на Средиземно море, основан от Александър Македонски под името Александрета и известен с вкусната си кухня, особено със сиропирания десерт кюнефе, който се прави от кадаиф, меко сирене и се пече във фурна.
Бил е мениджър и главен готвач в елитни истанбулски ресторанти, последно на Sekiz Istanbul. Наскоро отвори врати новият му ресторант Neolokal с модерна кухня от Анадола.
Откъде вземате рецептите за предаванията си и кое е модерното в тях, при положение че се казват например кебап по султански?
Търсим рецепти от Анадола, които отразяват кулинарната традиция на турците. Но не правя кебап по султански, защото не готвя за султани, а правя ястия, които лесно могат да се сготвят у дома.
Много е приятно да гледам как готвите, защото откривам близост с начина, по който и ние го правим. Не смачквате яйцето с пръсти например като западните ви колеги, а го чуквате и разделяте черупката на две, както съм научена и аз от баба ми и майка ми. Да не говорим, че много от ястията звучат по същия начин – кюфте, сутляш, кебап, чорба. Знаете ли нещо за българската кухня?
Сигурен съм, че има български ястия и в нашата кухня. Смятам, че османският период е причината за тази кулинарна приемственост. Всъщност гастрономията не е въпрос на граници. Надявам се някой ден да дойда в България и да се насладя на вашата кухня. Като нищо ще се почувствам у дома.
Най-голямото ми вдъхновение са детските ми спомени. Вкусът на миналото ни помага да изградим вкуса на бъдещето.
Роден съм в семейство, което обожаваше храната и обсъждаше вечерята, докато обядваше. Имах щастието да поживея с баба ми, когато бях на 7. Това, което свързваше 7-годишното момче и 70-годишната жена, беше кухнята. Прекарах две зими, помагайки й в готвенето. Предполагам, че там се роди страстта ми към него. Майка ми си има собствен ресторант, в който готви. С нея си споделяме рецепти. Тя ми издава тайните на традиционната кухня, а аз й давам рецепти за паста.
Кое е първото ястие, което сготвихте?
Една от важните ми задачи в кухнята на баба беше да пека кафеени зърна на тиган, като трябваше постоянно да ги бъркам, а след това и да ги смилам. Останало ми е в главата, понеже трябваше да приготвям съставка на напитка, забранена за мен, тъй като бях само на 7.
Каква е кухнята на родния ви град?
Сърцето на кухнята на моя край е в толерантността. Градът, в който съм роден, е известен с гостоприемството си към всички религии и култури. Така че кухнята е много богата и темпераментна. Акцентът е върху подправките със силен вкус и цитрусовите нотки.
Коя е кулинарната Мека на Турция? Бихте ли ни препоръчали някой регион, в който се готви особено вкусно?
Бих посочил два града: Газиантеп и Антакия. Това всъщност е общоприето – ако зададете въпроса на другиго, по всяка вероятност ще получите същия отговор.
В книгата си „Лакомството“ Мюриел Барбери разказва за изключително влиятелен кулинарен критик, който на смъртното си легло се опитва да определи любимата си храна. И се оказва, че божествено усещане са му дали единствено... еклерите от супермаркета. Кой е „божественият“ вкус във вашия живот?
Първо – все още съм жив... (усмихва се). Второ, за мен божественият вкус е този, който ме прави щастлив и той не е само един. За да може една храна да ме направи щастлив, трябва да бъде приготвена с ум и интелигентност, да е свързана с корените и да изглежда добре. В този смисъл аз готвя ястия, които са божествени за много хора.