Французите я наричат Ла Бинош. На 51 години тя все още е най-високоплатената актриса в родината си. Зад гърба й са роли в култови филми като „Непоносимата лекота на битието“, „Три цвята: Синьо“, „Английският пациент“ и „Шоколад“, както и най-големите кинонагради Оскар, Златен глобус, Сезар и театралната Тони.

Има две прекрасни и вече порастнали деца, за щастие нито един брак и няколко легендарни любовни истории. Все с красиви и талантливи мъже – Леос Каракс, Даниел Дей Люис, Андрей Кончаловски, Оливие Мартинес, както и бащите на децата й, разбира се – Андре Ал и Беноа Мажимел. И двамата не са от звездните й партньори, вярно, но пък са от най-красивите. Какво повече би могла да иска?!

Всички тези неща минават през главата на Жулиет, когато през 2013 г. получава толкова милото писмо на британеца Гарет Едуардс, избран да режисира новия филм „Годзила“. Той й пише колко великолепна актриса е, как мечтае да снима с нея и т.н., и т.н. Някак изведнъж Жулиет чува в главата си добре познатото прещракване – така е всеки път, когато решава да постъпи глупаво, а тя обожава да върши глупости.

Има си любима реплика от свой филм: „Човек никога не е достатъчно глупав“. Е, тя доста се е постарала да опровергае това заключение, но като се замисли, отдавна не го е правила. Може би е дошъл моментът. Решава да приеме. По-добре да се снима в „Годзила“, отколкото да прави досадни равносметки.

„Ла Бинош среща Годзила“ – ето такива ще са заглавията в пресата, убедена е Жулиет, когато слага подписа си под договора. Нейната героиня намира смъртта си изумително бързо – има-няма за 5 минути. Ще трябва да даде всичко от себе си, та поне някой да забележи, че и тя играе.

Освен това най-после ще снима motion capture – новата технологична мания в Холивуд, при която те снимат как си лежиш на земята, но мяташ крака и крещиш, сякаш падаш, а после във филма се гледаш как висиш от скала в Гранд Каньон например и всеки момент ще паднеш. Ето това са предизвикателствата пред младите актьори. Дали въобще някой сега се подготвя за ролята си, както правеха навремето тя и Даниел Дей Люис?

Ето, тя например изкара цял месец в ателието на истински шоколатиер, преди да се снима в „Шоколад“, а в началото на кариерата си дори нави тогавашния си любим Леос Каракс да преспи с нея под един от парижките мостове, за да разбере какво преживява героинята й в „Любовниците от Пон Ньоф“. Да не говорим за всички уроци, които е взимала – езда, виола, таебо, езици и още какво ли още не. А сега всичко е виртуална реалност. Всичко е... Годзила.

Жулиет никога няма да забрави онази нощ с Леос Каракс под моста. Студено и романтично. Тя вече му е изневерила с Даниел Дей Люис, въпреки че това не може да се нарече изневяра... Просто нова роля, но кой може да го разбере.

Леос е най-необикновеният мъж в живота й. Когато го среща, тя е на 20 и току-що се е снимала във филма на Жан-Люк Годар Hail Mary, нещо като модерна интерпретация на библейския мит за Дева Мария и непорочното зачатие, и във филма на Андре Тешине „Рандеву“, където пък почти през цялото време се размотава чисто гола. („През 80-те попрекалих с голите сцени“, признава в интервю Бинош.) Самият Леос е гениален непрокопсаник и абсолютно куку – израснал в комуна в парижките предградия, вечно обладан от демони, често напушен, любител на Кастанеда и много, много мрачен тип.

Жулиет го попитала какви филми обича да гледа. „Трагедии“, отговорил той сякаш от отвъдното и това била първата от общо петте думи, които произнесъл за цялото време на срещата им. После със същия ведър тон я информирал каква ще е ролята й в новия му проект: „Ще си бездомна алкохоличка с едно око“. Жулиет посърнала. Защо трябвало да стартира кариерата си с такива меко казано шантави филми! „Спокойно, ще има и любовна история“, допълнил Каракс, а от благодарност Жулиет му надраскала бърз портрет върху лист хартия. По-късно правила това всеки път при първата си среща с нов режисьор. Превърнало се в нейна запазена марка.

Двамата с Каракс станали гаджета, а преди филма за бездомницата алкохоличка с едно око заснели заедно още един – криминалния „Лоша кръв“, в който някакви хора се опитват да откраднат серум, специално създаден, за да убива любовни двойки. „Какво искаш, ето че отново има любов“, троснал се Каракс в отговор на Жулиет, която все настоявала да направят нормален филм за нормални хора.

Двамата станали нещо като едно тяло с две глави. Непрекъснато били заедно. Тя била негова актриса, муза, любовница, партньор. Той се превърнал в „откривателя на вътрешната й светлина“ – така го нарича Бинош и до днес. „Леос запали огъня в мен, вдигна булото и откри лицето ми за света, показа на всички как да ме снимат и коя съм аз“, казва тя. Естествено, Леос Каракс също няма пари за филмите си и се налага двамата с Жулиет да обикалят различни продуценти и спонсори, за да довършат втория си съвместен проект „Любовниците от Пон Ньоф“.

Актрисата дори собственоръчно рисува някои от плакатите на филма и привиква сестра си да се снима в малка роля, тъй като на нея можело и да не платят. Междувременно Бинош получава първото си предложение за американска продукция – „Непосилната лекота на битието“ по знаменития роман на Милан Кундера, като за главната мъжка роля вече бил избран Даниел Дей Люис. Приема, като обещава на Леос, че ще вложи прокълнатите американски пари, които ще изкара от това „схематично любовно филмче“, както го нарича Каракс, във все още недовършения  му грандиозен авторски проект за момичето без едно око, спящо под моста Пон Ньоф.

Само че на снимачната площадка на „Непосилната лекота на битието“ Жулиет Бинош изведнъж попада в съвсем нов свят. Американците работят професионално, по план и график, и от нея се иска просто да се съсредоточи върху ролята си. Не е нужно да обикаля продуценти, за да търси пари, нито да пуши трева заедно с вечно депресирания режисьор, тормозен от вътрешните си демони, нито да му чете книгите на Кастанеда, докато заспи.

Въобще, казва си Бинош, американските актриси са големи късметлийки! И освен това най-после се сбъдва мечтата й да играе в истински романтичен филм, в който никой не спи под мостовете, не убива любовници със специален серум и всички герои са си с пълен комплект очи, ръце и крака. А какво да каже за Даниел Дей Люис, тогава около 30-годишен, красив до побъркване и на прага на звездната си слава, която по-късно превръща и него в чудак, с когото не можеш да говориш нормално.

И се случва странно нещо – влизайки в кожата на героинята си от филма, Жулиет сякаш забравя всичко: Париж, Леос Каракс, съвместния им незавършен проект. Влюбва се в Даниел сякаш по нареждане на героинята си. По това време той живее със студентската си любов Сара, но я зарязва още на третия ден след запознанството си с Жулиет и двамата сякаш заживяват нов живот.

Жулиет престава да се обажда на Леос в Париж и понеже с Дей Люис не се крият, новината скоро се разпространява. Каракс решава да спаси каквото може от връзката си със своята Жулиет и хваща първия самолет за Америка. Историята мълчи как точно е протекла срещата между него и нововлюбените, но развръзката е известна – след края на снимките Бинош и Дей Люис се разделят, тя се връща при Леос, а Даниел попада директно в обятията на Изабел Аджани и още куп жени.

Според разказите на руския режисьор и бонвиван Андрей Кончаловски обаче Дей Люис бил толкова луд по Жулиет Бинош, че бил твърдо решен да убие Леос Каракс и да освободи любимата си от пленничеството на злия французин. Дори го причаквал с нож пред дома му няколко вечери подред, така че режисьорът бил принуден да се обади в полицията. Даниел Дей Люис обичал да смесва живота и филмовите сюжети и човек никога не знаел с кого точно общува – със самия актьор, или с героя му (поредния).