Тъкмо това харесвала Жулиет най-много в него – страстта, с която работел, с която живеел и с която я обичал. Бил абсолютно изумен, че не го е направила досега и й признал, че доста й завижда, задето работи с такъв режисьор като Леос Каракс. „Той е гений. Дълбоко съжалявам, че се налага точно аз да го убия“, това според слуховете били думите на Даниел и Жулиет никак не била убедена, че се шегува. От този момент нататък решила повече да не се занимава с мъже – филмови звезди. Почти изпълнила заканата си.

„Непосилната лекота на битието“ получил две номинации за Оскар и всички разбрали коя е Жулиет Бинош. Разбрал и Стивън Спилбърг, който тутакси я поканил да играе в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, един от култовите филми за археолога екшън герой. Изкушението е огромно за Жулиет – това е Холивуд.

Много, много пари, гигантски възможности, световна слава. От другата страна е Леос Каракс, чувствителен, талантлив, поет и художник по душа, но още тогава тя вижда точно какво я очаква с него – той ще снима по един филм на 5 или на 15 години. Мъка! И все пак избира него пред Стивън Спилбърг. Още повече че сега, след успеха на „Непосилната лекота“ тя вече е известна, интересът към техния общ филм „Любовниците от Пон Ньоф“ със сигурност ще е по-голям и може би най-после ще успеят да го завършат. Завръща се в Париж и този избор предначертава живота и кариерата й за години напред.

Оказва се права. С Леос намират пари без никакъв проблем и завършват филма си след тригодишно ходене по мъките. Само че „Любовниците от Пон Ньоф“ се оказва грандиозен, нечуван провал. Никой не го харесва – нито публика, нито критика. Харесват обаче нейното изпълнение и дори й дават награди. Леос Каракс изпада в продължителна депресия и заявява, че повече няма да снима филми. Намира утеха в прегръдките на красива руска актриса и с това слага край на връзката им.

Жулиет също изпада в депресия. В главата й е пълна каша – Даниел, Леос, успехи, провали, решения, избори. Първоначално се отдава на театъра и играе Нина Заречная в „Чайка“ на Чехов, а постановката е на руснака Андрей Кончаловски. По-късно Кончаловски признава в автобиографичната си книга „Възвисяваща лъжа“, че е бил дълбоко влюбен в Бинош, а тя в него – не.

Така или иначе, двамата имат няколкомесечна бурна връзка, но не се разделят с добро. Кончаловски, както сам признава, се превръща в истинска лепка, а това е най-бързият и сигурен начин да откажеш Бинош от себе си. Режисьорът й посвещава цяла глава в книгата си като съвсем неджентълменски си позволява да коментира изключително интимни неща от типа: „В леглото тя ми приличаше на подскачащо маймунче“. Жулиет никога не казва и дума по въпроса.

След кратката си връзка с руснака Жулиет изведнъж спира да работи и в продължение на цяла година пътува, усъвършенства английския си и опитва нови неща. Едно от тях е гмуркането. Рискът винаги я е спасявал. Спомня си как навремето баба й, славната еврейка, оцеляла от Холокоста, която ги отглежда със сестра й, реагира на съобщението на 15-годишната Жулиет, че ще напусне училище и ще се върне в Париж при майка си, за да стане актриса. Баба й казва само: „Рискувай, ще стане“. И оттогава „Рискувай!“ се превръща в девиза на живота й.

В конкретната ситуация се получава „с един риск – два заека“. Обажда се на Андре Ал, професионален водолаз и скуба дайвинг инструктор, с когото работят в някои от сцените в „Любовниците от Пон Ньоф“. Започва да взима уроци при него и още когато за първи път се появява с нелепия, но прилепнал по тялото й водолазен костюм, Андре, с когото до този момент са имали само повърхностни отношения, й казва простичко: „Много си красива! Никога не съм виждал жена, която да е толкова красива във водолазен костюм“.

Жулиет изведнъж осъзнава, че никой никога до този момент не й е казвал, че е красива. Нито Леос, нито Даниел, а най-малко майка й и баща й. Родителите й се развеждат, когато е едва на четири, и майка й ги изпраща със сестра й в провинцията, в пансион. Жулиет заживява отново с майка си много по-късно, когато е на 15 и се връща на своя глава в Париж, за да учи актьорство в тамошната Консерватория. Отношенията между майка и дъщеря обаче са прекършени завинаги. Минават години, преди Жулиет да преодолее скрития си вътрешен гняв от изоставянето. Но дори когато отново са заедно, Жулиет така и не получава онова, което винаги й е липсвало. Традиционната женска гледна точка или нещо подобно. Майка им държи огледалата в парижкия им апартамент високо, за да не се оглеждат. Смята, че е проява на слабост. А да каже на Жулиет, че е хубава?!

Пълен абсурд! Така че Андре е първият, който я кара да се чувства наистина красива. Много скоро стават гаджета, а две години по-късно Жулиет ражда първото си дете – сина им Рафаел. Отказва брак на Андре обаче. Не смята, че е родена за това. Все си спомня какво отговарял Каракс на журналистите, търсещи го за интервю: „Не смятам, че Господ ни е създал, за да даваме интервюта“. Така и Жулиет не смятала, че Господ я е създал, за да сключва брак.

По време на връзката си с Андре – кратка, но много щастлива – Жулиет прави един от най-добрите си филми, „Три цвята: Синьо“ на Кешловски, а после започва да снима „Хусар на покрива“, където попада в прегръдките на един истински секссимвол – 29-годишния тогава Оливие Мартинес.

Допреди режисьорът на филма Жан-Пол Рапно да й покаже няколко професионални снимки на Оливие, тя само е чувала за него – обещаващ млад актьор, бъдеща звезда, обичайните глупости. Когато обаче вижда кадрите с Оливие – полугол по дънки – Жулиет наистина е впечатлена. „О, да, знам го, той е страхотен актьор“, казва тя, без да го е гледала в нито една роля. Срещат се тримата на вечеря. Оливие, който е с 9 години по-малък от нея, е изключително притеснен и мълчи почти през цялото време. „Какъв срамежлив секссимвол!“, мисли си Бинош.

Оливие Мартинес пък е силно изненадан, че след като изпива чаша вино, Жулиет отказва втора. За  първи път вижда такова чудо – някой от актьорското съсловие, не, от каймака на актьорското съсловие, да спре да пие, преди да се напие.

Жулиет решава да действа. Поръчва треньор и за двамата. Тя скоро е родила и има нужда да влезе във форма, а и двамата трябва да могат да яздят добре за филма. Треньорката им обаче решава да им преподава също така тай чи и африкански танци. Забавляват се страхотно по време на подготовката за филма, а това придава още чар на влюбването им.

Бинош и Оливие Мартинес изживяват истинска любовна приказка и за първи път в живота си Жулиет е тази, която страда след края й – Оливие я напуска заради певицата Кайли Миноуг. Разделят ги не само деветте години, но преди всичко липсата на доверие. Оливие обича да казва, че никога не смесва професията си с реалния живот.

„Аз се забавлявам, аз лъжа. Опасно е да смесваш реалността с илюзията“, разправя й той. Според  Жулиет обаче е по-опасно да не ги смесваш, защото тогава лъжеш и в двете. Оливие Мартинес така и не успява да спечели доверието й и това до голяма степен предизвестява раздялата им. Освен това той се дразни като дете от напереното поведение на Бинош.

Защо например трябва да разказва на всички как нейният кон във филма бил в пъти по-див, по-бърз и по-силен от неговия. Все имал усещането, че всъщност тя не говори за коне, а за тях двамата. Самата Жулиет е абсолютно убедена, че той ревнува от коня й, но всъщност – от славата и кариерата й. Най-старата мъжка ревност.

Бинош не се определя като феминистка, но все пак заявява, че е по-скоро феминистка, отколкото домакиня. Обяснява на двете си деца – сина Рафаел и дъщерята Хана, родена от връзката й с актьора красавец Беноа Мажимел, – че не е съвсем като другите майки, тъй като работата й е свързана с много пътувания, но пък че за компенсация когато е с тях, задължително ще им готви вечеря. Така успява да създаде моменти, които всеки от тях тримата чака с нетърпение.

Освен това тъкмо заради децата си приема ролята в „Годзила“. Веднъж синът й Рафаел я пита защо не се е снимала в известни филми. „Как да обясня на приятелите ми, че майка ми има Оскар! Не са чували нито един от твоите филми и смятат, че ги будалкам.“ Засегната и възмутена от дън душа, Жулиет започнала да изброява филми, режисьори... Синът й гледа неразбиращо и не реагира на нито едно заглавие, на нито едно име.

Е, синко, какво ще кажеш сега за „Годзила“, а? Жулиет била много доволна, че е срещнала гущероподобния мутант, пък било то само за пет минути. Дори Тарантино, този гениален палячо, й се обадил да й каже, че се разплакал на сцената, в която тя умира. Жулиет дълго се смяла след този разговор, но пък кой друг може да се похвали, че е разплакал Тарантино?!

Последният й завършен филмов проект се нарича „Облаците на Силс Мария“ и разказва за известна актриса в зряла възраст, която се сблъсква с новите реалности. На Жулиет обаче й хрумва страхотната идея да се съблече чисто гола във филма – както прави през 80-те.

В крайна сметка само така може да пребори Годзила и всичките му там технологии. До голяма степен филмът е автобиографичен, но не съвсем. Нейната героиня за нищо на света не би приела да се снима в „Годзила“ и това всъщност й е проблемът. Човек наистина никога не е достатъчно глупав.