Забавлявайки се с една все по-разширяваща се тенденция хора да възпроизвеждат, или както е модерно да се казва – да римейкват свои детски снимки, решихме да поставим няколко двойки братя на изпитание – да се върнат в смешните кадри отпреди повече от двайсет години. Да пресъздадат атмосферата, настроението, дори физиономиите на онези хлапета, които са били някога.

Представяме ви Светослав и Калин Терзийски.

Ако Калин е писател, брат му Светослав е писател отпреди него. През 2000 година, когато Кайо започвал да пише, Светльо вече е имал публикувани разкази. Учителя Батю го е нарекъл Мартин Карбовски, с когото продължават да общуват, и под чиято редакция излезе сборникът „Недялко ... в НДК проджект“. Именно в него е публикуван за първи път Светослав Терзийски. Следват „Безпризорни ангели“, номинация за награда Хеликон, участие в „Антология на живите“, в сборник „Съвременни български разкази“... Кайо започнал да се мери с него и дори се ядосвал, когато казвали, че той е поет, но че брат му е по-добър в прозата.

Иначе Батю по образование е физик – като го питали на село какво учи, и той отвръщал физика, заключвали: „А, убаво, ти от манечок си беше ячок...“ С физиката Светослав приключил, когато в качеството му на старши научен сътрудник в Института по полезни изкопаеми го карали да оцветява с моливчета карти, а той тайничко правел дървени миниатюри в чекмеджето си. Продавал ги на „Кристал“. Брат му, студент по медицина, също участвал почти непрекъснато в бизнеса – правел заготовките за дървените кръстове, а после, когато Светослав започнал да произвежда съвсем истински мебели – помагал и в цеха във Велинград, и в мазето на семейната им къща в Банкя. Кайо бил впечатлен от балите пари, които брат му пръскал с широки пръсти в техните ергенски запои и женски похождения.

„Батю винаги е бил по-голям, по-богат, по-силен от мен – казва Кайо. – Аз съм по-талантлив от него в някои неща, но съм от слабия тип хора, по-раним, по-нестабилен.“

В периода на голямото пиене на Кайо (четете романа „Алкохол“) с присъщия му цинизъм Светослав се изненадвал на рождените дни на брат си: „А, ти още ли си жив!“ Но първи пристигнал в Сливен, където Кайо се сринал от тежък сърдечен пристъп. Първи се появил до него, когато го блъснала кола...

Какво правят сега заедно ли, когато Кайо вече е пълен въздържател и вегетарианец, а Светослав се радва на материалните блага от труда си? Ами спасяват хора – Кайо все още има пациенти (четете романа „Лудост“), а Светослав дава работа в мебелната си фабрика.