Доброто vs. злото

Израстваме като индивиди в дуален свят, формираме се чрез категориите за добро и лошо. И когато чисто физически избегнем категорията на лошото, на болестта, това може да улесни живота ни, но да ни доведе до усещане за празнота, до търсене на нов начин за осмисляне на живота.

Може да има сериозни проблеми с идентичността на бъдещите деца, които са проектирани. Ще има сблъсък на ценности между стария модел, по който децата са заченати и износени естествено, и новия модел на дизайнерските бебета. Ще има дискриминация по линията кои са резултат на естествения подбор и функции на природата и кои са дизайн. Ще се отдалечим от концепцията за човешкото. Особено ако това се случи паралелно с появата на изкуствения интелект.

Да строим живота нов?

В момента, в който се създаде изкуствен интелект, той, с помощта на нанотехнология, която може да строи на микрониво, и на биотехнологии, които произвеждат изкуствени вируси, може да започне да изгражда нови форми на живот. Но това значи да отречем всички религиозни и духовни учения, които смятат живота за нещо по-комплексно, отвъд биологията. Ако започнем да проектираме себе си, следващият еволюционен етап е да изгубим човешкото. Това не е непременно лошо.

Жените на бъдещето...

В бъдеще хипотетично е възможно да се създават дизайнерски бебета, да се отглеждат в изкуствена матка. Сурогатното майчинство е симптом на такъв възможен процес. Ако тази тенденция надделее, ще изчезнат голяма част от половите и физическите разлики между мъжа и жената.

Генетично е доказано, че промяната на условията на живот води до промяна на физиката и психиката. Ако жената не износва и ражда, това ще се отрази на физиката й. Доказано е, че преди 10 хил. или повече години всички сме били чернокожи. Разселването от Африка по другите континенти е довело до избелването на кожата. В този смисъл при изчезването на физическото възпроизводство в едно по-далечно бъдеще ще имаме други акценти вместо раждане, брак.

Може би плавно хората ще открият очарование в това да творят нови форми на живот, нови вселени. Нали искаме да сме образ и подобие на боговете, да творим.

Еднакви ли сме с древните хора?

Казва се, че въпреки развитието на технологиите човекът от древността досега не се е променил особено. Любовта е любов, ревността е ревност. От 60 хил. години човешкият мозък, чувства и емоции не са еволюирали. Ние продължаваме да сме ирационални. И сме ирационални, колкото и да мислим, че сме рационални.

Ние сме крайни същества, страхът от смъртта ни стимулира. Да бъдеш безкраен, не е човешко. Ако ти можеш да направиш нещо както днес, така и след 100 или 200 години какъв е стимулът? Това ще ни доведе или до самоунищожение, или до нови смисли, защото според ентусиастите на технологичната промяна само след 20-30 г. ще е възможно да даунлоудваме информация в нашия мозък. Фундаменталното знание ще бъде обезсмислено.

След като всичкото знание е достъпно в интернет, няма нужда да се помни. Ако се измисли механизъм за комуникация между компютърен чип и мозъка, например през вълни, ние моментално ще можем да даунлоудваме и да разполагаме с езици, култури, литература, знание. Или ще се откажем от всичко това, защото ще осъзнаем, че съзнанието ни не е готово за подобен скок, и ще търсим духовна компенсация, израстване. Или ще приемем промяната и ще настъпи тотален обрат.