Освен „Испанска афера“, за който ще стане въпрос по-долу, от тази седмица по екраните тръгват още два филма  – „АНТ-МЕН“ и „Без/смъртен“. Извинявам се на почитателите на Marvel и предварително уточнявам, че по природа съм човек, който и на мравката път прави, но Човека мравка ми беше доста скучен. Изключвам забавния момент, когато детско влакче едва не смазва почти невидимото човече със супер сили. Четох, че Ант мен е един от най-старите Отмъстители, обаче според мен щеше да е добре ако създателите на филма бяха заложили още повече на парадоксалния факт, че става въпрос за миниатюрен и на пръв поглед съвсем невинен супергерой и да отиграят сюжета с повече чувство за хумор. Въпреки че като се замисля и Човека паяк, тоест Спайди, не е бог знае колко голям, пък какъв култ заплете около себе си.

„Без/смъртен“ пък е най-, най-обикновен трилър, в който Бен Кингсли е неизлечимо болен богаташ, решил да си плати за най-скъпото възможно „лечение“, а именно – да прехвърлят личността му в тялото на млад мъж (Райън Рейнолдс), обаче се оказва, че „носителят“ също има някаква памет и история, и всичко това би могло да е супер интересно, ако не беше сведено до обикновено преследване  на средностатистически съспенс. Разочароващо е, но като че ли на режисьора Тарсем Сингх, който преди години с „Клетката“ даде заявка за визионерски талант и артистизъм при използването на новите технологии, този сюжет му е широк в раменете някак. Очаквахме повече от него с една дума.

Изборът ми за тази седмица е комедията "Испанска афера". В последните години испанското кино изживява тих ренесанс, може би по-скоро вътрешен, национален, отколкото световен, но все пак. Наблюдавайки с какви филми, пък и сериали, се случва това, за пореден път достигам до извода, че българското кино „ще се оправи“, когато се появи наистина добра нова българска кинокомедия. Три пъти подчертавам - наистина добра. Понеже при комедиите нещата са ясни – или ти е смешно, или не ти е смешно и точка. Да ти е смешно е основополагащо изискване, всичко друго е надграждане. Освен това този жанр осъществява светкавичен контакт с масовата публика, към която голяма част от българските режисьори изпитват странно презрение. Истина е, че добри комедии се правят трудно, защото там няма зад какво да се скриеш.  Сега обаче на фокус не ни е българското кино, а испанското.

От днес в кината е един от най-гледаните испански филми въобще в историята на тази кинематография  – комедията „Испанска афера“ на режисьора Емилио Мартинес – Лазаро, който преди 13 години направи един друг хит – „От другата страна на леглото“. Сега явно пак е уцелил десятката, защото филмът му е гледан от почти 10 милиона души и е направил над 80 милиона боксофис.

„Испанска афера“, който е носител на три награди "ГОЯ" за 2015 г. в актьорските категории, подхваща старата история за Ромео и Жулиета като тук в ролята на враждуващите семейства Капулети и Монтеки са испанският Север на баските и испанският Юг на андалусците. Рафа е андалусец от Севиля, влюбен в Амая, която е севернячка, който хуква след любимата си, а когато попада на нейна територия разбира, че за да я спечели, ще трябва да потъпче най-милото си – достойнството си на андалусец – и да се престори на баск. Комедията се разиграва преди всичко под зоркия поглед на властния й баща (тук се намесва малко и клишето „бащата на булката“). И около всички тези класически комедийни перипетии с любов, измама, сваляне на маските и т.н. се навързват поредица от смешни гегове, които пародират, макар и незлобливо, твърдоглавия местен патриотизъм, приличащ по-скоро на футболна запалянковщина.

Нищо ново. Нищо изненадващо. Обаче както стана вече въпрос, за една комедия не е задължително да е нова или изненадваща. Достатъчно е да е смешна, а „Испанска афера“ е.