Яна Маринова - смело сърце

За стъпалцата на японките, сръбската музика, пърхането с мигли и емоционалната зависимост, както и защо никога няма да скочи с бънджи и приключила ли е завинаги с имиджа си на парти лъвица

Ирина Иванова 23 юли 2015

Снимка: Енчо Найденов

„Според мен Яна използва батерии дюрасел, защото непрекъснато нещо прави. Не спира. Работохолик, перфекционист, много красива и много желана жена. Продължава да иска да се учи по отношение на работата си като актриса, а това е много важно. Когато пътуваме с нея и с Васил Банов из страната с постановката „Смях в залата“, винаги ни е супер и се чувстваме все едно – юхууу! – отиваме на лагер“, разказва ми Калин Врачански за Яна Маринова.

Когато преди години за първи път видях Яна в сериала „Хотел България“, най-ярко впечатление ми направи гласът й – дрезгав, „опушен“, много секси, харизматичен. Сега тя е може би актрисата с най-много телевизионни роли в бг сериали от последните 15 години – след „Хотел България“ се снима в „Забранена любов“, после в „Стъклен дом“, „Фамилията“ и най-новия – „Връзки“.

Освен това излезе и на театрална сцена със спектаклите „Смях в залата“, „Пуканки“ и „Престъпления на сърцето“, снима се във филма на Ники Илиев „Живи легенди“ и в много чужди продукции, в някои от които участва като каскадьор. Човек се изкушава да й лепне етикета „амазонка“, „мъжко момиче“ и прочее, но аз бих я нарекла по-скоро „смело сърце“.

Болката, оказва се, е постоянен спътник както на нея, така и на всички участници в „И аз го мога“, защото тялото е техният инструмент и в тези два-три месеца, докато върви шоуто в ефира на Нова телевизия, те спазват режим на истински спортисти. По повод болката се пошегувах, че Яна без рана не може. Истината е, че тя си е спортист, като тийнейджърка е тренирала таекуондо, после лека атлетика до 15-годишна възраст, после езда. Свикнала е и с травмите, и с раните, и с болката.

Яна се усмихва дори когато въпросите не й харесват. Понякога ми се струва, че усмивката е част от професионализма й и нищо повече. Не е лична, не е за мен. Диляна Попова, на която се обадих, за да ми каже няколко думи за Яна, тъй като са снимали заедно в „Стъклен дом“, обаче ми даде друга гледна точка: „Макар да не сме близки, се познаваме още отпреди, бяхме в една агенция. Яна е винаги усмихната, без значение дали има проблем в момента, житейски или здравословен. Никога не се оплаква. Освен това е рядко амбициозна и много упорита“.

Яна Маринова идва на интервюто ни директно от тренировка – с бял тишърт и сив спортен панталон, а косата й е вързана съвсем небрежно. „Приличам на Гаврош“, казва ми. Всъщност прилича на гимнастичка, която току-що е играла съчетанието си до припадък.

Свикнали сме да я виждаме на екрана секси, гримирана, блестяща, затова я питам тя самата кой свой имидж предпочита. „О, много обичам да си сложа и грим, и рокля, да седна пред камината и да пърхам с мигли... Обаче когато съм ангажирана с нещо, забравям за всичко друго. Забравям да се облека, да си сложа грим, да си направя косата. И си казвам: прибери се вкъщи и се приведи във вид. Налагам си го. Но ето, виждаш ме сега – Гаврош.“

Тя не е професионална актриса и в семейството й няма нито един актьор. Мисля си каква може да е причината тъкмо тя да е актрисата с най-много телевизионни роли. Вероятно един от отговорите е точно фактът, че е спортист – във всякакъв смисъл. С дисциплина на спортист, енергия на спортист, тяло и дух на спортист. Вероятно за да си наистина добър актьор днес, не е достатъчно да си... добър актьор. Нужно е да си и смело сърце, и силно тяло, и състезателен дух... Яна е всичко това.

За стъпалцата на японките, сръбската музика, пърхането с мигли и емоционалната зависимост, както и защо никога няма да скочи с бънджи и приключила ли е завинаги с имиджа си на парти лъвица – Яна Маринова пред EVA.

Яна, през цялото време докато те гледах в шоуто „И аз го мога“, се чудех какво те мотивира да подлагаш тялото си на толкова сериозни изпитания. Амбиция ли е? Пари ли са?

Парите са нещо, което е адекватно оценяване на твоя труд, но това по какъв начин ще изпълня номера си, не може да е мотивирано от наградата от 2000 лв., която получава всеки седмичен победител и която той разделя с ментора си. Не съм от хората, които на всяка цена искат да се изтощят. Просто страшно ме увлича играта, това да направя нещата по-добре, отколкото се очаква, да „побутна“ границите, до които мога да стигна.

Значи е амбиция. Или пък страст към силните усещания.

Хората казват, че съм търсач на силни усещания, но аз никога не ги търся самоцелно. С бънджи например не ми е интересно да скоча именно защото на практика аз нищо не правя. Просто се хвърлям и търся силното усещане. По същата причина не бих се снимала гола за списание. Едно е да се съблечеш за филм, където ролята ти го изисква, съвсем друго е да го направиш за списание.

Не правя неща, в които не съм уверена. Дай сега да си разбия главата, обаче всички да ми ръкопляскат! Не мисля и че съм прекалено амбициозна. Прекомерно амбициозен е човек, който не може нещо, не е тренирал, не е подготвен, но държи на всяка цена да спечели. Лично аз не се съобразявам с резултата.

Струва ми се, че напълно си овладяла страха си – и сценичния, и спортния.

Не искам да внушавам страх на публиката, искам тя да преживее моята емоция. Да изляза на сцената, да направя, треперейки, нещо много сложно и публиката да въздъхне с облекчение накрая – това не ми харесва. А страхът се овладява с преодоляване на прекомерната амбиция и с много тренировки. С дисциплина. И, разбира се, трябва да усещаш, че имаш таланта за това, което правиш.

„И аз го мога“ е много твое шоу, защото се изискват и артистизъм, и физическа подготовка.

На всеки от участниците е. Ние всички сме спортисти. Всеки в своята област. Възхитих се на Алфредо, който излезе с прищипан нерв, за да изпълни един от номерата си . Аз също съм прищипвала нерв по време на снимките на филма „Живи легенди“ (режисьор е Ники Илиев, а Яна играе стриптийзьорка – б.р.). Заради мен отложиха със седмица снимането на една сцена. На Алфредо никой не му даде отсрочка. Веднага изтичах при сина ми Никола, който беше в публиката, и му казах: „Видя ли какво направи Алфредо? Излезе на сцената в това състояние и беше фантастичен. Искам да запомниш това!“

Мисля, че Никола разбра всичко. Много пъти съм му обяснявала, че няма „не мога“. Ние с него много четем приказките на Оскар Уайлд. И там има една мисъл, че който прави разлика между душа и тяло, не притежава нито едно от двете. Тези неща, ако тръгна философски да му ги обяснявам, няма да ги разбере.

Синът ти гледа ли те в шоуто? Страхува ли се за теб?

Гледа ме и много ми се радва. Но аз се старая да не му досаждам с: мама прави това, мама прави онова. Никола е на 13. Вече има зелен колан по карате киокушин. Тренира от пет-шестгодишен, състезава се и е много наясно с повечето подобни ситуации. Съпругът ми (Яна е омъжена за Тихомир, който е киокушин майстор – б.р.) работи като каскадьор, аз също се изявявам в тази сфера, така че той вижда травми всекидневно и не гледа на тях като зрител.

Ти си завършила спортно училище и винаги си се занимавала със спорт. Имаш и кон, доколкото знам.

Имах кон, но вече нямам. Винаги съм искала да се науча да яздя, за да може, ако има в някой филм сцена с езда, да мога да я изиграя. Като започнах да яздя, приятели взеха да ме питат защо не ходя на състезания. Аз обаче не искам да ходя на състезания. Защо трябва, като правиш нещо, да го използваш, за да се състезаваш?!

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Писинка
24 юли 2015, 00:10

"Който прави разлика между душа и тяло, не притежава нито едно от двете" - Оскар Уайлд репи да яде. Как да няма разлика, като тялото умира и изгнива в гроба, а душата продължава да живее? Аман от глупости, изречени с високопарен тон.
А "Яна" идва от Йоана, което значи "пълен с благодат". В славянския няма такова име, името е еврейско и пославянчено, но коренът е еврейски.

ТВОЯТ КОМЕНТАР