Излиза от асансьора. Ставам ядосана и тръгвам към него с една рокля в стил 30-те с лъскави пайети, едни ресни. Каза ми: „Вървиш, все едно половин Хавана ти принадлежи“. Отговорих: „Откакто те срещнах, всичко ми принадлежи. Включително и ти!“ Почна да се смее. Заведох го на парти, след това се напихме в един клуб и после – да ядем в „Бодегита дел медио“ – любимото място на Хемингуей, където е измислено мохитото. Много скромна къщица насред негърското гето, коридор, направен на ресторант. И там мамата мулатка ти сервира каквото е сготвила за деня. Хорхе беше очарован. А аз написах на стената най-отгоре, над драсканиците на всички, дори и на Хемингуей: „Мариела и Хорхе завинаги!“ После луд секс! Побърках го! И накрая си легнахме на „Малекон“ – крайбрежния булевард, и дочакахме изгрева.

Не беше ли женен мексиканецът?

Беше разделен с жена си. Каза: „Оправяш си нещата и идваш!“ След две седмици ми прати факс, че е купил апартамент в центъра на Мексико. Третият етаж над българското посолство, за да се чувствам добре. Човекът си ме е обичал. Аз бях пикла на 25 години.

Гледах как някакви супер мацки, актриси от Щатите, му се лепят. Правех се на много сигурна и му изневерявах като луда. Накрая ме хвана и се разделихме. Ревахме и двамата, докато ме караше към летището. Към две години не се бяхме чували, до момента, в който имах връзка с един руски принц, племенник на холандската кралица Беатрикс. Няма да му споменавам името, защото е женен.

Къде си срещнала руски принц?

Не по библиотеките! Намират ме хората. Една приятелка рускиня ни свърза през 1996 г., защото трябваше спешно да преведа на мой партньор от Холандия голяма сума пари. Тогава нямаше преводи по интернет, а сделката зависеше от това парите да се изпратят същия ден.

Принцът се оказа в България, строеше с някакъв германец. Дадох му парите, нареди плащане и до четири часа всичко беше готово. Покани ме на вечеря. Напихме се по руски обичай. След изтрезняването принцът викна: „Ти си жената на моя живот!“ Заведе ме в Париж като все едно нося неговата фамилия. Всички много ме харесаха. Викам: „Айде да ходим малко на лайф в Мексико и в Куба!“

Излитаме същия ден. Огърлицата, която ми беше подарил за рождения ден, се счупва. Занасям я на поправка в бижутерски магазин от веригата на майката на Хорхе. Разпознаха ме. Звъннаха му. Той грабна телефона: „Как не те е срам! Идваш и не ми се обаждаш! Ела в офиса да се видим!“

Като влязох в кабинета му, той се разрева, взе да ме прегръща, да ме целува и веднага попита: „Искаш ли ново начало?“ Аз казах: „Искам“. Той реши: „Ок, продавам до няколко месеца всичко. Отиваме в Канада и започваме нов живот. А ти отиваш в хотела и му казваш на оня, че всичко е приключило“. Така направих. Принцът го прие. Напихме се без драми и още сме приятели. Останах в Мексико. Тогава убиха Хорхе.

Не ти ли беше притеснено да живееш с такъв човек?

Никога не съм мислила. Аз съм с мъжа, когото обичам. И целият свят да е срещу теб, не ти пука. Каквото е писано от Господ...

Сваляла ли си мъж, като му сготвиш?

Храната е по-скоро следствие, не причина. Мъжете са ми казвали, че първо се впечатляват от очите и от енергията ми, от излъчването. После идва сексът. Жените сме в грешка, като си мислим, че търсят на първо място него.

На трето място е храната. На четвърто – бизнесът. На пето – да ги дундуркаш като Шехерезада, всяка вечер да им разправяш нова история. Защото те иначе губят интерес. Преди финала на историята спираш. На другата вечер продължаваш. След това веднага му създаваш проблеми, които да решава, защото ако оставиш мъжа без работа, започва да си мисли глупости. Те са комплексари и имат нужда постоянно да се доказват.

Това е – ние трябва да сме майки, да им гъделичкаме егото, да им готвим, да ги обличаме, да им казваме колко са велики, да сме любовниците, мръсниците, готвачките. Да влизаме в 20 роли. Това ни е заложено от пещерните времена.

Защото ти докато си около огъня в пещерата и гледаш децата, той ходи на лов и ти носи храна. Ами ако някоя друга го примами в своята пещера и там му стане по-топло и по-уютно? Затова ти трябва да направиш всичко възможно всяка вечер да се връща. Колко хилядолетия сме го правили... Задържаш ги, задържаш, най-накрая ти писва. И казваш: „Я си гледай работата!“

А какво трябва да прави един мъж, за да е с теб?

Да ме стимулира. Нали се сещаш, че не е достатъчно да ми плаща сметките? Трябва да ти е предизвикателство. Затова ми е интересен сегашният ми съпруг – холандецът, защото е един от малкото, които ми се противопоставят.

Непрекъснато пробвам докъде ще ме остави да стигна. Но той е като скала. Казва: „Дотук, моето момиче! Твоите номера пред мен не минават!“ Печели ми респекта, но продължавам да го пробвам.

Предложи ми да се оженим на 5-ия час от познанството ни. Тогава си търсех финансиране за една кулинарна книга. Сегашният ми мъж е един от най-големите вносители на месо. Навремето е държал 45% от търговията с месо в Холандия. Като се видяхме, беше като с мексиканеца. Буф-буф-буф! Уж излязохме на бизнес вечеря, той изгони всички от масата, каза: „Искам да остана насаме с нея“.

Говорихме си няколко часа. Викам: „Ела да ти покажа къде живея“. Доведох го тук. Каза: „О, все едно влизам в къщата на майка ми. Същите мебели, същият дух! Искаш ли да ми станеш жена?“ Имал е три брака преди това. Викам: „Ами то всички са били омъжени за теб. Що и аз да не съм“.

Прибра се до Холандия и след седмица дойде да ме вземе. В Холандия отвори вратата на имението с дистанционното, прекара ме през официалния вход, даде ми ключовете и каза: „Вече ти си стопанката на дома“. После бяхме в къщата му на брега на морето, в Аликанте.

А кой е бащата на Никол?

Ронин Родео, шведски благородник. Срещнах го, след като убиха Хорхе. Бях на 29, в депресия. Заведе ме в Монте Карло, в Генуа. Затвори цял етаж за нас в Гранд хотела, защото много съм крещяла, като съм правела секс. Като се преместих в Швеция, открих, че е малко женен. Но това е вече друга история. Понеже много обичам статистиката, аз бях жена номер 4. Видях, че ги сменя на 5-6 години.

Като колите?

Точно. Явно не е само български синдром, като забогатееш, да си смениш жената и колата. Но аз много се заинатих. Останах, но ти казвам, костваше ми кръв, сълзи и пот. Бяхме женени 12 години. И най-накрая си казвам – за какво?! Какъв е смисълът?! Този живот е мой. На кого какво доказвам? Я у лево! И му изневерих. Той го правеше непрекъснато. Разведохме се през 2004 г. Сега е с жена номер 7.

Съжаляваш ли?

За нищо! Имам най-прекрасното дете, взех шведски паспорт, завърших пиар и маркетинг, бях на курс по финансова комуникация в Кеймбридж. Благодарение на него влязох във висшето общество на Европа. Там, където живеехме, комшии ни бяха графове, собственикът на банка СЕБ Петер Валенберг (сравняван с Рокфелер). Децата ни учеха с неговите деца. Сега Никол прекарва там всички ваканции.

Дъщеря ти как се чувства в България на фона на живота си в Швеция и Холандия?

Харесва й и тук, и там. Има си приятелки. Правят си пижама партита. Тя е дете на света. Опитвам да я науча, че животът е въртележка. Днес си тук, утре – там. Наслаждавай се! Извличай най-доброто. Никога не бъди нещастен. Независимо дали имаш 2 лв., или два милиарда, се радвай на всичко. Най-скъпото нещо са спомените!

*грабни мига