Ако има дом на купона, той изглежда точно така. Звънецът не работи. Отвътре се носи кубинска музика. Ухае вкусно. Масивната врата отваря десетгодишно слабичко момиче с буйна, дълга до кръста коса – Никол, дъщерята на Мариела Нордел от кулинарното риалити Master Chef по bTV.

Между краката на момичето се провира бял пухкав котарак с посивели уши. Посивели, защото е надничал в мексиканската камина на терасата. Мариела е в кухнята по бял халат с боднат на върха на главата кок. Готви. В очите й играят хитри пламъчета.

Представя ни дъщеря си и котарака – бил й подарък от Карен Нубарян, архитекта на Путин.  

На бара в кухнята ни очаква куба либре с двойно повече ром от този по рецепта и вкусен обяд. И историите започват – екзотични дестинации, известни и неизвестни имена и неочаквани обрати. Уютно е. Предишната вечер тук са гостували 60 човека.

На всеки 6 май правя курбан – обяснява Мариела. Поднася запържена с масло филия козунак със стафиди и с яйце на очи отгоре. – Първият беше през 1995 г. в Рупите при баба Ванга. Изпекох агне в каменен сач в голяма пещ отзад на двора й и й поднесох агнешката глава. Само веднъж годишно – на Гергьовден, тя ядеше месо. Другото раздадох.

Защо направи курбан точно при нея?

Защото преживях 4-5 яки катастрофи – в Куба, на Витиня и в Мексико. Винаги оставах здрава, ама ми писна. Летях 36 часа, кацнах през нощта, карах до Рупите. Влизам в дворчето. Баба Ванга викна: „Кой е пуснал тая без ред?!!! Илийчо, ще ти счупя главата! Пак ли пари си взимал?“ Бях му дала 100 долара.

„Айде, дай шекер“, каза баба Ванга. Пипна го и все едно включи директен телефон към Бога. И като почна да изрежда какви ги правя, взех да рева. „Това ти е предупреждение да се поправиш“, каза и ме зауспокоява. Съветваше ме. Караше се, но загрижена, майчински. Бях тръгнала по лош път. Каза ми, че греша от младостта си, а не защото имам лошо сърце. Тогава направих курбан, а тя ми нареди: „Друг път ще идваш като приятелка. Отзад ще спиш“.

Имаше едно стайче, запуснато, с огнище и тръстикови рогозки. Изчистих го, палех си огнището и спях на рогозките на пода. Сънувах странни сънища. Баба Ванга много харесваше кучето ми Юри – немска овчарка, подарък от Юри Галев. Казваше: „Един ден, като си затръгвам, ще го взема това куче да ми прави компания“. Като че ли точно така стана. Бях в Мелник с голяма компания. Точно в два-три часа следобед, когато си е отивала, кучето беше много нервно, обикаляше, лаеше. Накрая се ядосах и го вързах на едно дърво. Като отидох да го отвържа, беше умряло. Сетих се за думите й.

Ходила съм на Божи гроб. Имам еврейска кръв по бащина линия. Баща ми е син на Батиста, в чиято рода има сицилиански евреи, китайци, негри. Бащата на прапрабаба ми е бил вожд на племе. Отива на война и оставя децата си на брат си, който ги продава на холандски робовладелци. Затова бъзикам холандския ми съпруг, че явно има да изплаща карма с мен.

Холандците продават баба ми заедно с част от племето на испански плантатор. Мъжете отказват да му се подчиняват. Подчиняват се единствено на нея. И той я освобождава, назначава я за шеф на тръстиковата плантация. След като овдовява, се жени за нея. Тя наследява плантацията му. От нея тръгва родата. Повечето от братовчедите ми са в Маями. Единият е музикант в „Буена виста соушъл клъб“. Баща ми поддържа връзка с тях. Мечтаем да ни върнат имението, ако има реституция. И ще го направим супер!

Откъде знаеш, че си внучка на Батиста?

От баща ми. Неговата майка му го е казала на смъртното си легло. Аз тогава работех като кореспондент на „Работническо дело“ и „Народна младеж“ в Никарагуа. Бях на 19 години. През 1990 г. на връщане от Никарагуа минах през Куба. И баща ми разказа как е разбрал кой е неговият баща.

Баба ми криела по политически причини. Вика: „Помня, че като бях малък, една бяла лимузина ме вземаше от вкъщи, караше ме до Двореца, който сега е Музей на революцията. Един много красив мъж с бял костюм и пура винаги се държеше бащински с мен“. Но баща ми не е имал представа, че е незаконен син на генерала. След това Фидел го взема под своето крило. Праща го да учи в България.

Защо Фидел се грижи за баща ти, след като е свалил Батиста?

За да докаже теорията на Макаренко, че не произходът, а социалната среда е от значение.

Ти кога за първи път попадна в Куба?

Била съм на девет месеца. Баща ми се запознал с майка ми, докато учел тук. В Куба се разделиха. Той се ожени за голямата оперна дива Естер Гонсалес. Бракът им продължи почти 30 години.

В България ме пратили на 3 годинки, защото в Куба настъпил голям глад. Гледаха ме баба ми и дядо ми, докато станах на 6, и после всяка ваканция. Те са моето семейство заедно с братовчедите ми. Баба ми, гъркиня, по цял ден ходеше с приятелки на фризьор, пееше македонски песни и говореше колко е велика Гърция.

Дядо ми е имал голям бизнес. Комунистите му взели всичко. Вкарали го в затвора, пребили го и пратили съобщение на баба ми: „Дай всичкото злато, иначе няма да си видиш мъжа!“ Грешка! Да кажеш на гъркиня да даде злато... Направила си сметката – така и така ще го пребият, а тя ще остане вдовица. Ще й трябват пари да гледа децата. Казала им да си гледат работата. А дядо бил хвърлен в моргата. Спасил го шефът на болницата, бивш партизанин. Оказал се син на вдовица, на която дядо ми помагал, докато е бил богат. Въпреки побоя дядо живя до 70-80 години. А баба ми го убеди в гръцката си логика.

Той те е запалил по кулинарията.

Да, баба не можеше да готви, майка ми също. Но дядо се е учил в казармата. Още помня яйцата на очи, които ми направи, когато за първи път дойдох от Куба – с масло, червен пипер и сирене. За да не се разтопява сиренето, трябва да го сложиш накрая. И тогава си дадох сметка, че кухнята е наука. Запалих се.

Започнах да готвя вкъщи лека-полека по стара готварска книга на баба ми, дето и тя си е записвала рецепти. А после в немската гимназия в Ловеч записах УПК готвене. След това голямата ми любов, мексиканецът, започна да ме води по ресторанти и ми показа, че храната не е само за да се нахраниш. И оттам започнах да се интересувам от ресторантите със звезди Мишлен, от историята на гастрономията.

Как се казва голямата ти любов – мексиканецът? Разкажи за него.

Хорхе Фигаро. Запознахме се в Куба през 1993 г. и до убийството му през 1998 г. винаги сме поддържали контакт. Той е може би единственият, когото не съм ревнувала. Знаех, че повече от мен няма как да намери. Както и аз – повече от него. Връзката ни беше кармична. Срещнах го в Куба, в хотел „Ривиера“, на чието откриване е пял Франк Синатра.

Говорех си на бара с кубинския ми адвокат. И изведнъж отсреща – един мъж!!! Оууу! Няма такова нещо! Черна коса, бяла кожа, очи като въглени. Бяла риза, блейзер, дънки и ролекс! Точка! Като го видях, и ми стана лошо. Поръчах на бармана да му сервира двойно от това, което пие, черен етикет. Барът беше като полумесец, седяхме от двата му края...

Изведнъж мексиканецът вдига очи и ме вижда. Казах на адвоката да изчезва. Хорхе дойде, предположи, че съм от мениджмънта на хотела и му се подмазвам, защото му бяха сменили резервация от един баровски хотел „Национал“ в този, който е три класи по-ниско. Казах му: „Ти луд ли си?! Какъв мениджмънт?! Просто като те видях, и видях съдбата си“.

Тогава бях на 25, той – на 36-37 години. Ако видиш съдбата си пред теб, ще приказваш ли глупости? Ти губиш всякакво чувство за срам, за етикет. Пита ме: „Какво ще правиш довечера?“ „Каквото и ти!“ Нямах представа кой е. Оказа се съдружник на Карлос Слим, най-богатия човек в света. Казах му: „Довечера те водя на парти!“ Той: „Добре!“ В осем не беше слязъл. Избеснях. Звъня му: „Всички мексиканци ли сте такива?... Веднага слизай! Да не се качвам аз!“