Мариела Нордел - на сърцето й е татуирано: Carpe diem*
Внучката на диктатора Батиста разказва невероятните истории на своя живот
Лилия Илиева 14 July 2015
Ако има дом на купона, той изглежда точно така. Звънецът не работи. Отвътре се носи кубинска музика. Ухае вкусно. Масивната врата отваря десетгодишно слабичко момиче с буйна, дълга до кръста коса – Никол, дъщерята на Мариела Нордел от кулинарното риалити Master Chef по bTV.
Между краката на момичето се провира бял пухкав котарак с посивели уши. Посивели, защото е надничал в мексиканската камина на терасата. Мариела е в кухнята по бял халат с боднат на върха на главата кок. Готви. В очите й играят хитри пламъчета.
Представя ни дъщеря си и котарака – бил й подарък от Карен Нубарян, архитекта на Путин.
На бара в кухнята ни очаква куба либре с двойно повече ром от този по рецепта и вкусен обяд. И историите започват – екзотични дестинации, известни и неизвестни имена и неочаквани обрати. Уютно е. Предишната вечер тук са гостували 60 човека.
На всеки 6 май правя курбан – обяснява Мариела. Поднася запържена с масло филия козунак със стафиди и с яйце на очи отгоре. – Първият беше през 1995 г. в Рупите при баба Ванга. Изпекох агне в каменен сач в голяма пещ отзад на двора й и й поднесох агнешката глава. Само веднъж годишно – на Гергьовден, тя ядеше месо. Другото раздадох.
Защо направи курбан точно при нея?
Защото преживях 4-5 яки катастрофи – в Куба, на Витиня и в Мексико. Винаги оставах здрава, ама ми писна. Летях 36 часа, кацнах през нощта, карах до Рупите. Влизам в дворчето. Баба Ванга викна: „Кой е пуснал тая без ред?!!! Илийчо, ще ти счупя главата! Пак ли пари си взимал?“ Бях му дала 100 долара.
„Айде, дай шекер“, каза баба Ванга. Пипна го и все едно включи директен телефон към Бога. И като почна да изрежда какви ги правя, взех да рева. „Това ти е предупреждение да се поправиш“, каза и ме зауспокоява. Съветваше ме. Караше се, но загрижена, майчински. Бях тръгнала по лош път. Каза ми, че греша от младостта си, а не защото имам лошо сърце. Тогава направих курбан, а тя ми нареди: „Друг път ще идваш като приятелка. Отзад ще спиш“.
Имаше едно стайче, запуснато, с огнище и тръстикови рогозки. Изчистих го, палех си огнището и спях на рогозките на пода. Сънувах странни сънища. Баба Ванга много харесваше кучето ми Юри – немска овчарка, подарък от Юри Галев. Казваше: „Един ден, като си затръгвам, ще го взема това куче да ми прави компания“. Като че ли точно така стана. Бях в Мелник с голяма компания. Точно в два-три часа следобед, когато си е отивала, кучето беше много нервно, обикаляше, лаеше. Накрая се ядосах и го вързах на едно дърво. Като отидох да го отвържа, беше умряло. Сетих се за думите й.
Мъжете са ми казвали, че първо се впечатляват от очите и от енергията ми, от излъчването. После идва сексът. След това - храната. На четвърто място - бизнесът. На пето – да ги дундуркаш като Шехерезада, всяка вечер да им разправяш нова история.
Ходила съм на Божи гроб. Имам еврейска кръв по бащина линия. Баща ми е син на Батиста, в чиято рода има сицилиански евреи, китайци, негри. Бащата на прапрабаба ми е бил вожд на племе. Отива на война и оставя децата си на брат си, който ги продава на холандски робовладелци. Затова бъзикам холандския ми съпруг, че явно има да изплаща карма с мен.
Холандците продават баба ми заедно с част от племето на испански плантатор. Мъжете отказват да му се подчиняват. Подчиняват се единствено на нея. И той я освобождава, назначава я за шеф на тръстиковата плантация. След като овдовява, се жени за нея. Тя наследява плантацията му. От нея тръгва родата. Повечето от братовчедите ми са в Маями. Единият е музикант в „Буена виста соушъл клъб“. Баща ми поддържа връзка с тях. Мечтаем да ни върнат имението, ако има реституция. И ще го направим супер!
Откъде знаеш, че си внучка на Батиста?
От баща ми. Неговата майка му го е казала на смъртното си легло. Аз тогава работех като кореспондент на „Работническо дело“ и „Народна младеж“ в Никарагуа. Бях на 19 години. През 1990 г. на връщане от Никарагуа минах през Куба. И баща ми разказа как е разбрал кой е неговият баща.
Баба ми криела по политически причини. Вика: „Помня, че като бях малък, една бяла лимузина ме вземаше от вкъщи, караше ме до Двореца, който сега е Музей на революцията. Един много красив мъж с бял костюм и пура винаги се държеше бащински с мен“. Но баща ми не е имал представа, че е незаконен син на генерала. След това Фидел го взема под своето крило. Праща го да учи в България.
Защо Фидел се грижи за баща ти, след като е свалил Батиста?
За да докаже теорията на Макаренко, че не произходът, а социалната среда е от значение.
Ти кога за първи път попадна в Куба?
Била съм на девет месеца. Баща ми се запознал с майка ми, докато учел тук. В Куба се разделиха. Той се ожени за голямата оперна дива Естер Гонсалес. Бракът им продължи почти 30 години.
В България ме пратили на 3 годинки, защото в Куба настъпил голям глад. Гледаха ме баба ми и дядо ми, докато станах на 6, и после всяка ваканция. Те са моето семейство заедно с братовчедите ми. Баба ми, гъркиня, по цял ден ходеше с приятелки на фризьор, пееше македонски песни и говореше колко е велика Гърция.
Дядо ми е имал голям бизнес. Комунистите му взели всичко. Вкарали го в затвора, пребили го и пратили съобщение на баба ми: „Дай всичкото злато, иначе няма да си видиш мъжа!“ Грешка! Да кажеш на гъркиня да даде злато... Направила си сметката – така и така ще го пребият, а тя ще остане вдовица. Ще й трябват пари да гледа децата. Казала им да си гледат работата. А дядо бил хвърлен в моргата. Спасил го шефът на болницата, бивш партизанин. Оказал се син на вдовица, на която дядо ми помагал, докато е бил богат. Въпреки побоя дядо живя до 70-80 години. А баба ми го убеди в гръцката си логика.
Той те е запалил по кулинарията.
Да, баба не можеше да готви, майка ми също. Но дядо се е учил в казармата. Още помня яйцата на очи, които ми направи, когато за първи път дойдох от Куба – с масло, червен пипер и сирене. За да не се разтопява сиренето, трябва да го сложиш накрая. И тогава си дадох сметка, че кухнята е наука. Запалих се.
Започнах да готвя вкъщи лека-полека по стара готварска книга на баба ми, дето и тя си е записвала рецепти. А после в немската гимназия в Ловеч записах УПК готвене. След това голямата ми любов, мексиканецът, започна да ме води по ресторанти и ми показа, че храната не е само за да се нахраниш. И оттам започнах да се интересувам от ресторантите със звезди Мишлен, от историята на гастрономията.
Как се казва голямата ти любов – мексиканецът? Разкажи за него.
Хорхе Фигаро. Запознахме се в Куба през 1993 г. и до убийството му през 1998 г. винаги сме поддържали контакт. Той е може би единственият, когото не съм ревнувала. Знаех, че повече от мен няма как да намери. Както и аз – повече от него. Връзката ни беше кармична. Срещнах го в Куба, в хотел „Ривиера“, на чието откриване е пял Франк Синатра.
Говорех си на бара с кубинския ми адвокат. И изведнъж отсреща – един мъж!!! Оууу! Няма такова нещо! Черна коса, бяла кожа, очи като въглени. Бяла риза, блейзер, дънки и ролекс! Точка! Като го видях, и ми стана лошо. Поръчах на бармана да му сервира двойно от това, което пие, черен етикет. Барът беше като полумесец, седяхме от двата му края...
Изведнъж мексиканецът вдига очи и ме вижда. Казах на адвоката да изчезва. Хорхе дойде, предположи, че съм от мениджмънта на хотела и му се подмазвам, защото му бяха сменили резервация от един баровски хотел „Национал“ в този, който е три класи по-ниско. Казах му: „Ти луд ли си?! Какъв мениджмънт?! Просто като те видях, и видях съдбата си“.
Тогава бях на 25, той – на 36-37 години. Ако видиш съдбата си пред теб, ще приказваш ли глупости? Ти губиш всякакво чувство за срам, за етикет. Пита ме: „Какво ще правиш довечера?“ „Каквото и ти!“ Нямах представа кой е. Оказа се съдружник на Карлос Слим, най-богатия човек в света. Казах му: „Довечера те водя на парти!“ Той: „Добре!“ В осем не беше слязъл. Избеснях. Звъня му: „Всички мексиканци ли сте такива?... Веднага слизай! Да не се качвам аз!“
тази е абсолютно куку..Неприятна, невъзпитана, груба и некомпетентна. Гледала съм как котви по ТВ, нищо не показва като хората. Не знам какви мъже могат да я харасат