Ставаш, падаш и пак, и пак…

Напоследък съм зле със здравето. Ходих по болници, но отново разбрах, че не става с лекарства. Пак съм качил 20 килограма, защото спрях движението. И сега почвам отначало: отслабване, движение. Трябва да спра и тези три-четири цигари... Бях малко изпаднал в депресия, но за 7 дни, откакто съм тук, в Центъра на д-р Емилова, отново чувствам прилив на енергия и сили. Нямам друг шанс – имам две деца да гледам. Това е животът – падаш, ставаш, и пак, и пак…

Гладуването прочиства емоциите. След първото гладуване, което направих, аз просто се събудих от някаква летаргия. Разбирате ли? Аз се върнах, станах този Кево, който съм по душа и характер. Преди бях черноглед, кисел, намусен, все нещо ми е криво. Гладуването изчиства съзнанието.

Много мисля за живота си. Убеден съм, че човек сам прави Съдбата си. Вземаш определено решение, което те довежда до следващата стъпка. Как би протекъл животът ми, ако не бях се оженил? Дали всъщност се ожених по любов, или натискът на моите родители (които са силно привързани към рода и семейството като арменци) да „изпълня дълга си“ не изигра роля? А жена ми е половин арменка. Въртяхме семейството, но не бяхме един за друг.

Тя е прекрасен човек, целеустремен, успяващ. Но изцяло отдаден на професията си. А аз бях лишен от всичко онова, което ти дава топлина в семейството. Един ден казах… Сега звучи тъпо, но тогава бях много емоционален. Та казах: жена, която иска да създава кариера, да не създава семейство. Тя не е нито съпруга, нито майка.

Жена ми роди детето, но майка ми го изгледа, тя бе постоянно на някакъв курс, на работа, някъде другаде. За всичките тези години не е сготвила повече от пет пъти. Не, не е задължително жената да е готвачка. Става дума за друго. Заетите жени, които се отдават на професията си, изоставят семейството. Така не става. Това е егоистично.

Дали щях да бъда музикант и до днес, и то добър музикант с барабаните? Дали щях да живея накъде в Европа или зад океана? Дали се разболях заради големите количества храна, или храната е замествала нещо, което ми е липсвало? Вероятно е така. Когато съм нервен, съм постоянно гладен. А в Америка е кулинарен разврат, макар че всичко е пластмаса.

Когато се върнеш в малкия град, всички те нападат да разказваш. Питат ме какво най-много ми липсва от Америка. Липсва ми синът ми. И малката група, с която свирех. Не знам дали знаеш, но в много градове има запалени американци, които свирят и пеят българска музика.

С един голям ван с ремарке за инструментите и с такива американци съм обиколил всички щати, без Хаваите и Аляска. Видях невероятна природа, изумителни хора . Но най-хубавото място в Щатите за мен е Сан Диего, Калифорния. Там имах чувството, че съм в България.

Душата ми си дойде на мястото. Невероятна страна е Америка. Но и нашата България си е невероятна. Нали знаеш притчата за раздаването на земите. Наредили се народите пред Дядо Господ да им раздава земи. Българите накрая останали. Той се огледал, огледал и казал – земята ми свърши, нямам повече. Закъсняхте. Но за да не ги ощети, им дал парче от Рая.

Това е. Ако се замислиш, ние имаме парче от Рая. Но останалото трябва да си направим сами.