В Салвадор можете да опитате и любопитни вкусове сладолед в сладоледаджийница „Рибейра“, намираща се в едноименния квартал. Тя отваря врати през 1931 г. Всеки ден предлага над 50 вида ледено удоволствие, които се приготвят така, както са ги майсторили преди повече от 7 десетилетия. Плодовете, използвани за фруктовата линия сладоледи например, се почистват, смачкват и обработват ръчно.

Освен традиционните, като шоколад или ванилия, тук може да пробвате непознати вкусове като киселичък тамаринд или екзотичните плодове купуасу и гуаяба и дори тапиока.

Там, където енергиите се пресичат

Рибейра се намира на полуострова Итапажипи в близост до крайбрежната алея, която минава през целия квартал покрай рибарските лодки, закотвени на пристана, жените, събиращи миди по скалите, и плажните ивици, по които тук-там се припичат местни жители. Кварталът предлага застинала във времето атмосфера и носи отпечатъка на истинския живот на „работническата класа“, която изнася пред къщите си столчета, за да се наслади на „най-красивия залез в цяла Бразилия“, както пише в. „Глобо“.

Не се учудвайте, ако на някое кръстовище видите петел, принесен в жертва на някой от африканските богове. Ако се почувствате особено, това е защото според култовете, дошли от Африка, на кръстопътищата се пресичат всички енергии. Просто помолете боговете да ви пуснат да преминете през територията им и пресечете спокойно.

В едно от крайбрежните капанчета, докато отпивахме леденостудена бира, 12-годишният Даниел ни опече кашкавалени шишчета в преносимата си „скара“ на въглени, разпалвани с метличка. Макар че детският труд е забранен със закон в Бразилия, по улиците дечица помагат на семейния бюджет, продавайки дъвки, бонбони, вода, чорапи и какво ли още не.

Горният град

Разположен в Горния град, кварталът Пелоуриньо е живописен етнографски музей на открито с архитектурата на колониален Салвадор от XVII век. По криволичещите улички или стълбища, от двете страни на които са разположени боядисани във всички цветове на дъгата къщи, може да надникнете в няколко музея, църкви, театрални и музикални зали, пъстри сувенирни магазини и ресторантчета за баиянски специалитети.

В Пелоруиньо можете да опитате и разновидностите на известния ликьор от карамфил „Кравиньо“, който в Бразилия може да бъде купен само тук. Иначе „пелоуриньо“ означава каменна колона в центъра на градския площад, на която били завързвани за назидание престъпниците или наказвани робите.

В този квартал се намира музеят и фондацията на обичания писател Жоржи Амаду. Къщата, където писателят е живял с жена си Зелия, е едноетажната постройка на 1000 кв. м. Всяка стая, коридорче, ниша или стълбичка са отрупани с предмети, притежавани от Жоржи и Зелия, която също е била писател, но и биограф и фотограф на своя знаменит съпруг. Построена през 1963 г. с парите от авторските права за филмирането на „Габриела, карамфил и канела“, къщата в квартала Рио Вермельо е посрещала гости като Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, Пабло Неруда, Марчело Мастрояни, Джак Никълсън, Роман Полански и др.

Сред сувенирите, събирани в продължение на повече от половин век, има и две български кукли в национални носии, които Амаду, известен с левите си политически убеждения, вероятно е получил по време на посещението си в София през 50-те години на ХХ век.

В градината, част от музейната експозиция, в сянката на мангово дръвче, са двете пейки, на които Жоржи и Зелия обичали да сядат. Те са декорирани с цветни плочки азулежу от големия бразилски художник и скулптор Карибе. Днес под тях са положени урните с праха на Амаду, който умира през 2001 г., и на Зелия, която го надживява със 7 години. А в непосредствена близост до къщата ресторант предлага в менюто си куриозния за нас артикул „Българска торта“.

Сервитьорът ми обясни, че става дума за шоколадов сладкиш. Следващия път ще го опитам непременно. Защото Салвадор определено е място, в което бих искала да побродя отново. И дано да е по времето на тамошния карнавал!