Пригответе си удобни джапанки и станете колкото може по-рано сутринта. Тъй като Салвадор е близо до екватора, зората идва още в 4, но се стъмва рано, преди 20 ч.

И е добре след мрак да не се мотаете по неосветените улици. Колкото и да се твърди, че Рио е най-опасният и посещаван от туристите град в Бразилия, всяка година Салвадор оспорва първите му места в тези класации и често ги печели. А предупредителният надпис по полицейските коли „Крекът може и да победи“ говори красноречиво кой е най-сериозният проблем на този милван от океана и изпъстрен със зеленина град.

Салвадор е първата и най-стара столица на Бразилия – от 1549 до 1763 г., когато е изместен от Рио. Първото му име – Сао Салвадор де Баия де Тодос ос Сантус, идва от желанието португалците да го кръстят на Христос Спасителя и залива Вси светии. Градът се разделя на две – Горен и Долен, свързани с асансьора Ласерда.

Известен в цялата страна с гастрономията, музиката, архитектурата си и силното африканско влияние, Салвадор е център на афро-бразилската култура. Историческият му център, разположен на хълма Пелоуриньо и известен с колониалната си португалска архитектура, е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1985 г.

Долният град

От площада пред кметството, където се намира паметникът на Томе ди Соуза и където трябва да проявите категоричност, за да отблъснете търговците на сувенирчета, можете да слезете до Долния град с асансьора Ласерда.
Там долу се намира постройката, в която се е помещавал Пазарът на робите.

В момента тя е базар за туристи – амулети, музикални инструменти, дрехи, подправки… Около нея напористи циганки ви дърпат за ръката, за да ви гледат, но само до пладне, когато жегата натежава значително. Без да се пазарите кой знае колко, от базара можете да си купите живописни пейзажи на града, без да са шедьоври, те носят нещо от пъстротата на Салвадор и от лежерността, с която тече животът тук.

Извън Пазара на робите можете да вземете автобус до църквата „Сеньор ду Бонфим“, или покровителя на Добрия край. А в автобуса задължително (ама задължително!), и то не само в Салвадор, а навсякъде в Бразилия, се дръжте поне с едната ръка. Последното нещо, което интересува шофьорите в градския транспорт, е сигурността на пътниците. А може пък да карат особен вид автобуси, в които липсва педалът на съединителя.

Поклонничеството пред Сеньор ду Бонфим се дължи на капитана от португалската флота Теодозио Родригеш де Фариа, който по време на буря в океана се заклел да изпрати образа на Сеньор ду Бонфим в Салвадор само и само да пристигне невредим в Португалия. Той изпълнил обещанието си през 1745 г., когато изображение на светеца било поставено в църквата, построена на свещения хълм Монте Серат – една от най-високите точки в града.

Вкусът на времето

Салвадор и въобще целият щат Баия е известен със своята богата на подправки и вкусове кухня, в която основна роля играят рибата и морските дарове. Непременно опитайте мокека – яхния с риба или с морски дарове, лук, чесън, домати, кимион и кориандър. Тя се готви и поднася в пръстен съд, подобен на нашия гювеч, с гарнитура от ориз, фарофа (запечено брашно от маниока), а понякога и с купичка сгъстен с брашно рибен сос.

Акараже, също сред най-популярните храни в щата, е ястие от белен зрял фасул, оформен на топка и изпържен в палмово масло. Топката се разделя на две и се пълни със скариди, кашу, палмово масло, салата от зелени и червени домати и домашен лютив сос. По улиците майсторките на акараже го приготвят в специални шатри, задължително облечени в бели памучни поли и блузи и с шарени тюрбани на главите.