Вървят ли двама

Джун и Хелмут Нютън остават заедно пред и зад камерата 56 години

Ивайло Харалампиев 21 май 2015

Снимка: Getty images

„Фотографията винаги ще бъде първата ми любов, но ти ще си втората“, казва Хелмут Нютън с характерната за него провокативност на бъдещата си съпруга Джун. Тя се съгласява с договора и двамата остават заедно 56 години до неговата смърт. „Това беше напълно различна връзка от тези, които съм имал с други момичета. С другите ставаше въпрос просто за чукане. С нея имаше друго измерение“, пише в автобиографията си Хелмут Нютън.

Години по-късно Джун признава, че голямата й любов е актьорската професия. „Но сигурно съм обичала Хелмут повече, щом се отказах от нея, за да бъда с него“, казва тя. За отбелязаната наскоро десетгодишнина от откриването на музея фондация „Хелмут Нютън“ в Берлин съпругата му избра отново да покаже изложбата Us And Them („Нас и тях“), с която е открита институцията.

Тя включва и нейна снимка, на която прегръща умиращия Хелмут в болницата. Не като преекспониране на личната драма и търсене на злокобен интерес, а като визуален синтез на съвместния им живот. Съпричастността, чувството за хумор, провокацията, необикновеността и надвсекидневната оригиналност превръщат живота им в една от големите любовни истории на ХХ век.

Докато един ден през 1947 г. Джун се качва към студиото на Хелмут в Мелбърн, тя очаква да види достолепен възрастен фотограф, но вратата отваря млад, красив и харизматичен мъж, само с три години по-голям от нея.

Родената през 1923 г. актриса отговаря на обява на Нютън за търсене на модели. Тя е омагьосана от снимките, които вижда по стените, а бързо става ясно, че и от техния автор. Двамата се женят по-малко от година след първата си среща. Нейната кариера на актриса е във възход. Тя печели една от най-престижните театрални награди в Австралия. Всъщност истинското й име е Джун Браун, а артистичното Джун Брунел.

През 1956 г. семейството заминава за Лондон, където Нютън получава предложение да снима за британския „Вог“. Джун намира работа като актриса в БиБиСи. Хелмут обаче е разочарован. Неговите провокативни, сексапилни и често откровено скандални снимки още се смятат за табу. Те се оказват прекалено „рисковани“ дори за „Вог“.

Двамата се преместват в Париж и конфигурацията се променя. Той е приет далеч по-топло сред по-освободените тамошни нрави, но нейната кариера стига до задънена улица заради непреодолимата езикова бариера. В този момент Джун прави най-голямата саможертва в името на любовта. Зарязва актьорството и записва да учи изящни изкуства.

Постепенно Джун се превръща в коректор, асистент, главен сътрудник и довереник на съпруга си. Влиза в ролята на истински надежден офис зад гърба на все по-известния в световен мащаб фотограф. Позира му и за някои от най-добрите му портрети. Джун е и първият щит на Нютън срещу всички критики, които заслужено или не получава за работата си.

Според най-жестоките му противници той представя жените като предмет на сексуалните желания на мъжете. Фотографът отвръща, че за него жените са единствените възможни божества. И затова ги показва неизменно силни, независими и свободни. Любителите на силно характерния му стил настояват, че той е визионер при използването на голотата и сексапила на женското тяло, белязали цялата му кариера. Други стигат още по-далеч, твърдейки, че Нютън всъщност е феминист, който издига жените на пиедестал.

„Как би снимал през целия си живот жените, ако ги мразеше?“, пита съпругата му. Налага й се да го защитава от нападките на разярени феминистки, понякога чисто физически. За първи път й се случва в ресторант в Париж. Някаква жена разпознава омразния Хелмут Нютън на съседната маса и заплашително се устремява към него.

Джун успява да го спаси, като енергично отблъсква нападателката. Заради едновременно привлекателните и шокиращи снимки фотографът е наричан от медиите Краля на порока или Принца на порното. Той и до днес остава един от най-високоплатените фотографи с хонорари от 5000 долара на ден. Някои от снимките му са достигали 100 000 долара на търгове.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР