Как се добирате до тези истории?

Някои от тях хората ни ги изпращат и по мейла, и в писма. Получавали сме писма от по 10-15 страници. От тези истории нашите сценаристи изваждат най-добрите, и то които могат да се разкажат в едно предаване. Голяма тема са отношенията между родители и деца и различните гледни точки към тези отношения.

Мисля, че това също привлича тийнейджърите. Много хора са ни споделяли след излъчването на определени епизоди, че когато децата им видят на екран конфликт, който реално са преживели с родителите си, те сами инициират разговор в семейството по тази тема, въпреки че преди това са я отхвърляли и не са искали да комуникират по нея.

Хората разбират ли, че става въпрос за възстановка на житейски ситуации, а не за реални истории с реални хора?

Случвало се е да сме излъчили епизод, в който мъж е изгонил жена си на улицата и тя няма къде да живее. Веднага ни се обаждат хора, за да ни съобщят, че могат да приютят съответния човек или да му предложат друг временен вариант. Някои пък дори и не разбират, че става въпрос за възстановка, и смятат, че всичко е съвсем наистина и че точно този човек, който виждат на екрана, е в тази ситуация. Освен това хората се асоциират с образите и още докато тече предаването, пишат и спорят ожесточено във фейсбук.

Някоя история, която най-много ви е трогнала?

Много са. Един дядо ни беше описал в гигантски дълго писмо – на карирани листа – живота си. Той беше 83-годишен и три пъти подред се беше женил за една и съща жена. Една жена пък, която беше избрана за роля в един епизод, като прочете сценария, се разрева и ни каза: „Не мога да играя в това. Това е историята на моя живот“.

Имахме и едно момиче, което дойде на кастинг, избрахме го, а то така се запали, че се записа на актьорски курсове в Ню Йорк и замина. Има хора, които никога не са учили нищо подобно, но ти виждаш, че са самородни таланти, адски добри, със страхотна енергия. Това са хора, които животът е тласнал в друга посока, а сега дават шанс на тийнейджърските си мечти.

Знам, че е имало дни, в които рейтингът ви е бил по-висок от този на турски сериал, излъчван по конкурентна телевизия.

Турските сериали са голяма тема, неслучайно имат такава огромна аудитория в България и не само. Наскоро бях в Южна Африка на един телевизионен форум. Там разбрах, че турците вече разпространяват филмите си в 90 държави! Бюджетите им са огромни и абсолютно несравними с тези на българските. Този успех на турските сериали не е паднал от небето, хората са работили и инвестирали 15 години в бизнеса със сериалите.

Бюджетът на един епизод на който и да е турски сериал е между 200 и 700 хиляди долара. Един епизод! Това е бюджетът горе-долу на един сезон на български сериал. В момента тази инвестиция се връща на държавата. Инвестирането в култура не са пари, хвърлени на вятъра, и това трябва да е ясно.